Отскоро работя и не-естествени материи. От най-неестествените. Намерих неопрен. 3 мм, черен, релефен. Трябваше ми за джобарник. И по-точно, преди да го открия умувах от каква точно материя да оборудвам новата служебна кола на половинката ми (в която, за мое безкрайно учудване няма ни един джоб?!)
Така, намерих неопрена, взех мерките на седалката, свалих анамнезата (предпочитанията за джобчета) от половинката, изслушах внимателно съображенията кое къде точно би следвало да стои, запретнах ръкави... и анимирах идеята си (ни) доколкото е възможно на неопрен.
и ето ви резултатът: 4 джоба и място за не намиращите до сега такова джаджи в колата
и от другата страна...
джоб за ключове
за музика...
"кошче" - за всякакви НЕнужнотии
и разбира се, за вода... и течности :)
Беше трудно, невероятно разтегливо и трудно податливо на работа, но съм доволна от крайния резултат. А собственикът му - още повече. Вече имаме къде да държим всички необходими ни нещица за "из път"... или почти всички. Че съм намислила още една идея... но за нея - по-нататък във времето :))
Браво, изглежда супер! Не съм шила такова нещо, но резултата, който си постигнала, е просто страхотен:) И канта е бижу!
ОтговорИзтриванеЕхааа,справила се блестящо!!!!!Само да не го види моят мъж,че ще трябва и аз да извървя твоята пътека......
ОтговорИзтриванеЕхехех, благодаря ви!
ОтговорИзтриванеТеа, кантът беше най-приятната част :))) Поне с него не водех борба.
Юле, не бой се, може да е борба шиенето на подобно нещо, но пък накрая се чувстваш като победител :))