2017-та реших, че ще бъде добра. До тук добре... Сложих началото на нови проекти. Първият за годината се оказа "съживяване на стари, но обичани материи". Какво ви е необходимо?
* добър другар, с хубави, запазени и най-вече любими му дънки (невъзможни за носене, прани, с аромат на дом и простор, събрал кварталната душа)
* чакате музата да ви споходи (или някой да ви засегне горко... както при мен се случва. Често, за да не мисля за обидата, сядам зад машината. Там сме двете, познато ми е, а и както ми каза друг приятел "чувствам се уютно като слущам да шиеш")
* после чакате да ви затрупа снега -- от онзи хубавия, лекия...
* събирате си главата, решавате къде кой джоб би бил от полза -- за телефон, химикали, дребни парички -- и почвате да режете. Внимателно, но безпощадно!
Добре е, разбира се, да предвидите допълнителен плат, който допълва денима. Лично мнение: карето винаги кара денима да ипъкне в целия му блясък. В случая -- едно каре, което пазех дисциплинирано вече може би почти пет години.
Хрумна ми, че би било добре, ако освен джобовете, експериментирам и използвам и оригиналните копчета, че и илиците към тях.
И така, ден първи: капакът беше готов.
Още два дни кроене, прекрояване, порене и отново шиене и чантата беше готова. Има тъкмо седем, различни по форма и размер, джоба: на самия капак, под него, на гърба и страниците на чантата, както и два вътрешни. А! И разбира се, връзка за ключове.
И така, драги ми, recycle чантата беше завършена, стопанката й -- зарадвана, а новата (на екс-собственичката на денима) - обещана. Дерзайте!
