За колко време се създава едно шалте?

Честно казано, мили мои, изпитвам истински трудности да отговоря на въпроса: колко време ми е необходимо, за да направя едно шалте? Затова реших, че е добре да ви разкажа за етапите по създаването на един куилт. Или поне какви са етапите в моята работа. И така: 

1. За да започна да обмислям и скицирам идеята в главата си, най-често се нуждая от информация -- за кого е шалтенцето, какви са предпочитаните от вас размери, та дори и цветове

2. Следват скици, купища листове, които не са одобрени в главата ми... нови скици, мащабиране (т.е., точни изчисления колко голям трябва да е всеки квадрат, триъгълник и апликация от шалтето), после оцветяване (купих си великолепни акварелни моливи и мисля, че това вече е любимата ми част от цикъла) 

3. После се започва едно прехвърляне и премятане на наличните платове. Разгъване (за да видя с какво количество разполагам... при все че съм почти наясно с всеки един) и прилежно сгъване (на проверените вече), подбор на подходящи и отхвърляне на неподходящи цветове и десени... И най-сетне -- търсене на нови, които съм проследила, че добри хора са внесли в България или такива, които съм харесала в любими сайтове и онлайн магазини, но по една или друга причина все още не съм закупила. В първия случай (с налични платове) суетенето приключва бързо -- в рамките на няколко часа. Докато във втория -- когато се налага да поръчвам -- за няколко дни, до седмица. 

4. Разбира се, след като съм изяснила концепцията за себе си, я представям на този, който е поръчал шалтенцето. И ако всичко, което съм нарисувала и снимала (платовете), то се захващам за работа. 

Така в началото на март се появи първото за годината морско шалте. И всъщност първото кръгло, което правех. Идеята беше да се използва по-скоро за постелка за земя... Нещо средно между килимче, одеяло и активна гимнастика. Само че на морска тема. Със задължително присъствие кит! Имах пълната свобода на действие какви рибки да присъстват, цветове, изражения и всичко останало... Единствените изисквания бяха да има кит и всички елементи по шалтето-килимче да са памучни, включително ватата.   

Бях убедена (а и все още съм), че за да е интересно и забавно едно такова шалте на малка госпожица, то морските обитатели трябва да са няколко на вид и цвят... Така китът зае централно място (в най-дълбоките води), следван от шарени рибета (жълти и зелени) в умерено дълбоки води и в плитчините се намърдаха рак, октопод, медуза и морска звезда (макар не всички да обитават наистина тъкмо плитчините).  

Разбира се, всеки от тях имаше своя физиономия, памучни пипала или щипки... Важното беше да са различни по форма, цвят и размери, за да предизвикват интерес у малката госпожица-бъдеща притежателка. 

След като лицето беше готово и всички апликации завършени, остана да се сглоби с памучната вата и гърба. И тъкмо тук е мястото да отбележа, че няма по-хубава, приятна и лесна за работа материя от памучната вата. Да, тя е по-тънка от силиконовата, но... мисля, че това е субективно усещане само на първо четене. Всъщност е доста по-сбита от силиконовата и нищо чудно като грамаж да са еднакви. Защо се прехласнах така по нея ли? Защото е памук. Защото няма клечки, с които да се внимамава и да се налага да чистя. И защото капитонирането е истинско удоволствие! Разбира се, има разлика в цената между двете... Но и разликата в качеството е видима с просто око.

 И така: колко време ми беше необходимо за създаването на това килимче-активна гимнастика с диаметър 110 см? Около седмица за намисляне на идеята, рисуване и подбор на налични платове. Плюс седмица за изработването му. 

И все пак коректният отговор на въпроса е: всеки път е различно. Различен е периодът, защото всеки път идеята е нова и индивидуална; защото почти винаги се налага да купя допълнително, най-подходящите платове; и защото от рисунката до одобряването и реализирането на идеята стъпките са няколко и винаги се съгласуват с вас! И защото, разбира се, колкото повече свобода на действие имам, толкова по-широк е полетът на фантазията... но и толкова по-голяма е отговорността към очакванията ви оправдаването на доверието пред вас...
Приблизително толкова време е необходимо за създаването на едно шалте... 

Шалте (само) в 13 стъпки и (едва) 10 дни

Мили мои, ето каква е моята "рецепта" за шалте. Двойно (т.е., за двама, не за двойно легло), на кръпки, с бродерия, в тон със сватбата им (с основен елемент лавандула - преразказано ми бе от поръчителките, приятелки на младоженците и търпеливки с огромни сърца и вяра в способностите ми), лилаво и най-вече - лично. Специално и лично. Топла завивка за двама в техния нов живот. И така, основните съставки за подобно шалте:
* той и тя (задължително щастливи и усмихнати, независимо, че не ги познавам - така присъстват в мислите ми)
* задължително няколко приятели (обединени от усмивките им и споделените щастливи моменти на двамата) - те са експериментатори с вкус, големи сърца, търпение до безкрай, мили и невероятно позитивни (всичко това, за да не се притеснявате, докато рисувате, смятате и кроите шалтето. В конкретния случай - аз бях облагодетелствана)
* спокойствие, слънце и тишина (за да се намисли конкретното шалте, изчисли, начертае и "нарисува")
После следва... забавната част. Или: щом веднъж скицата е одобрена и харесана от приятелите на младоженците - залавям се с издирването на "липсващите" съставки. В конкретния случай издирвах лавандулен плат или пачуърк-памук с лавандулена щампа. 

Платът (и не само той, а и всички необходими по скица и предварителен план) бях открити (освен онези, които се наложи да заменя с още по-красиви), дочакани, доставени... и се започна кроенето. 

Тук е моментът да  се отбележи още една крайно необходима съставка за подобно шалте - градивната приятелска критика, относно начина на работа, дълбокомислието и вглъбяването. Оптимизирането на процеса винаги е добре дошло. Особено, когато е чиста проба приятелски съвет. (Руми, още веднъж - благодаря за приземяването! За всички , които са любопитни да видят от кого "отбира от дума един телец" - http://3patchcrafts.blogspot.bg/)

Та, процесът по изграждане на шалтето се свежда до: събиране на три реда с по три квадрата, които веднъж съшити, биват разрязани през средата си:

за да се получи основен "градивен блок" към всеки от редовете ни. 

събираме блоковете в редове (в моя случай - шест блока в ред)

гладим... непрекъснато гладим и разглаждаме: от квадратите, през блоковете, та после през бродерията, редовете и цялото лице на шалтето. Бродерията? Ммм... обмислях идеята за гергеф (но по-скоро от естество-изпитателска гледна точка, да пробвам предизвикателството), но поради липса на такъв, за захванах да я направя както знам и мога от предишни опити. С два вида крачета на машината...

и най-вече много търпение. За пет отделни, свободно ушити бродерии, с размери на блока
30 см х 30 см

След като е готово лицето на куилта, следва т.нар. "сандвич": прикрепянето на трите слоя един към друг с карфици (при все че аз използвам безопасни игли, а доста хора - просто лепило или вата с лепило. Варианти има, но не в тях е въпросът...)

Обичам тъкмо този момент от цялата борба с подобни размери куилт, защото след n-на брой почти обездвижени дни по кроене, гладене и събиране на лицето, следват няколко часа "разтягане", лазене и всякакви други причудливи стойки по събирането на сандвича.

Голямата битка идва тъкмо на финала (поне за мен винаги е така). Важно е не само как ще наумиш да капитонираш всеки куилт, а и как би се получил като пухкавина, дизайн... Да не говорим за съобразяването с рамото на машината и размера на шалтето - никога не минава без бутане, дърпане, провиране, навиване, разплитане... търпеливо, но пък силово. В края на всяко капитонирано шалте китките и лактите ми сякаш не са мои. Но пък съм щастива, че съм се преборила и този път!

Обкантването отнема също не малко време, но идеята, че си изправен на финалната права мотивира и дава нови сили...

Имах няколко дни на разположение за снимки, но слънце така и не се появи... Тъй че, драги ми, това беше голямото шалте, което подхванах да рисувам на плажа, а завърших месец и половина по-късно. Без слънце, но пък с усмивка, безкраен позитивизъм и настроение. Цветовете в крайна сметка са тъкмо толкова слънчеви, колкото ги рисувах в съзнанието си на плажа, а не както ги виждате на снимката...

Та, в този ред на мисли - не забравяйте най-важните съставки в подобен проект: усмивката и любовта, които искате човекът отсреща да усети!

Пачуърк разновидности

Купих си триъгълен линеал преди време. Голяма радост беше. Нищо, че го бях планувала за линеал с 60 градусови ъгли. Очевадно е, че още щом го получих установих, че не са. Нали са триъгълници? Та, понеже ентусиазмът покрай намирането му, поръчването и получаването му беше свръх... наложи се да отлежи половин година до дъската за рязане (половин година си е време достатъяно да събера главата си и след няколко успешни опити на книгоподвързия, да използвам линеала и за нещо по-голямо). Реших да е шалте. Но бебешко. Заради цветовете. Намерих нежни, свежи, ярки и идеално-бебешки (по мое мнение) платчета и се започна: рязането (3 дни), събирането (още 3 дни) и капитонирането + обкантването (тъкмо един ден). 

Това, разбира се е гърбът...

Сега ли? Сега му търся подходящото бебе, за да го завием... Радвам му се все още. И вярвам, че има някъде някое човече, което ще бъде завито тъкмо с това шалте. Пазя го, в Ръкоделницата.

И последваха и другите бебешки завивки - на квадрати. За Алисия. Особено милата, позитивна и с невереятно широка усмивка Алис, ми се довери 100 %-тово за платовете, както и способността ми да апликирам арменската азбука...

Тя, от своя страна, азбуката на мама и татко на бебе Алисия се оказаха невъзможна за разкодиране за мен загадка, но пък... многоцветна и с настроение. Вярвам, че квадратите, които приших на малката госпожица да достатъчно пъстри и ще са люпопитни и интересни съвсем скоро и за самата нея.

На Каролина-Белослава й предстоеше кръщене. А кръстницата й държеше да подари едно пухкаво детско шалте... с по детски-наивни апликации. Оказа се трудно намирането на подходящите нюанси (на полянката и небето), но все пак успяхме. 

Сложихме слънчице на полянката на малката принцеса, за да й е светло и усмихнато всеки ден.

И пчелички - за компания...

и цветчета... за да е пъстра и закачлива полянката...

И за финал ще разкажа за голямото шалте. То трябваше да е не само голямо, да носи свежо насторение с цветовете си, да е подходящо за пикник (т.е., да не пропуска влагате от поляната) и да си има дръжки - за удобство.

И тъй като нямаше начин подобни размери да бъдат събрани и капитонирани в ателието ми (борбата с гърба на шалтето особено щеше да затрудни работата ми, поради импрегнираността на материята), реших да се възползвам от наскоро споделена ми идея от приятел-куилтър: да го ушия на 4 ленти, които спокойно да капитонирам и за финал да събера... И се получи. В доста по-равностойна битка. За тези от вас, които не са се опитвали да проврат шалте с подобни размери под рамото на машината - не се шегувам. Битка си е. Докато внимаваш да не счупиш игла, да не буташ прекалено много материята, или да не издърпаш някой от слоевете така, че да се размине с другите 2 (най-често долният, та да остане при него една безболезнена за ползване, но естетически крайно неиздържана "бастичка"), все някой от другите краища успява да се свлече под ръба на масата, та опъна... да се наложи да бъде дваж по-силен...
Удовлетворението след подобна спечелена битка обаче е... огромно. А и когато съм доволна от крайния резултат... гледам с насмешка на ситуацията. Обкантвам щастлива, с усмивка. И като победител. 

Обичам нещата, които излизат изпод машината и ръцете ми. Всяко - с неговата си емоция и енергия. Това шалте обичам по особен начин. Вероятно е налудно, но мисълта, че някъде то ще побира едно цяло, щастливо семейство, действа тонизиращо и невероятно зареждащо. Повярвайте ми. Беше дълъг проект... но съм убедена, че всяка минута в него си е струвала. Както и за всеки друг подобен проект - независимо дали е бебешко шалте, единично или семейно такова, мисълта, че създаваш нещо от сърце и докато го правиш вплиташ положителната си емоция в него, ти дава сили да продължиш. Удоволствието от ръчно-създадените великолепия е неописуема. Тя просто се усеща...

Бебешко-кръпкосана серия

 Бебешките серии са ми особено любими (за тези от вас, които вече са чели подобни редове - дълбоко съжалявам за повторението. Обаче - фактите говорят сами за себе си). Имах сериозна поредица от бебоци, чийто нужди трябваше да бъдат внимателно разгледани, обмислени и задоволени. Проект номер едно беше иницииран от една безкрайно търпелива, позитивна и насърчаваща дама (Невена, благодаря сърдечно!). Трябваха ни джобарник, играчка и чанта (за мама) с общи мотиви. Посред лято може ли да се мисли за нещо различно от море... риби и всякакви морски обитатели?!

И така - рибата-джобарник. Замислих се, че освен двата реда стандартни джобове, би могла да се използва и гръбната перка (обичам да им намирам приложение на този тип малки детайли) - та затова й приших две тематични (рибешки) копчета и я превърнах в малко джобче (за биберон или друга малка, но полезна бебешка вещ).

Новото издание на Сийка и компания (рибоците-дрънкалки) бе провокирано тъкмо покрай този проект.

И за финал - чантата на мама. С много вътрешни и външени джобове, регулируема дължина на дръжката, рибешко копче и разбира се, риба. 

на капака...

 И в отворено положение...

както и в пълен комплект

Същевременно една жабешка история чакаше реда си. И бебето си (девойка, която вече би следвало да се е появила на белия свят.) Жабите трябваше да са влюбени, та се наложи да прибегна до жабешка романтика - с макове и други цветя.

А всъщност бебешко-забешката чанта беше изключително специална. Защото... мамата, която ще разхожда тъкмо тези жабоци е провокатор на най-най-първата такава бебешка чанта. Благодаря, Агайна! Със здраве!

ето я чантата отблизо

и поглед под капака

както и към задължителния бебешки джоб

Мария е едно прелестно създание,  което още не знае, че подготовката за посрещането й е почти приключила.

и така - гърбът на шалтето й: с размери 87 см х 136 см.

както и отблизо