За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

вторник, 4 април 2017 г.

За колко време се създава едно шалте?


Честно казано, мили мои, изпитвам истински трудности да отговоря на въпроса: колко време ми е необходимо, за да направя едно шалте? Затова реших, че е добре да ви разкажа за етапите по създаването на един куилт. Или поне какви са етапите в моята работа. И така: 
1. За да започна да обмислям и скицирам идеята в главата си, най-често се нуждая от информация -- за кого е шалтенцето, какви са предпочитаните от вас размери, та дори и цветове
2. Следват скици, купища листове, които не са одобрени в главата ми... нови скици, мащабиране (т.е., точни изчисления колко голям трябва да е всеки квадрат, триъгълник и апликация от шалтето), после оцветяване (купих си великолепни акварелни моливи и мисля, че това вече е любимата ми част от цикъла) 




3. После се започва едно прехвърляне и премятане на наличните платове. Разгъване (за да видя с какво количество разполагам... при все че съм почти наясно с всеки един) и прилежно сгъване (на проверените вече), подбор на подходящи и отхвърляне на неподходящи цветове и десени... И най-сетне -- търсене на нови, които съм проследила, че добри хора са внесли в България или такива, които съм харесала в любими сайтове и онлайн магазини, но по една или друга причина все още не съм закупила. В първия случай (с налични платове) суетенето приключва бързо -- в рамките на няколко часа. Докато във втория -- когато се налага да поръчвам -- за няколко дни, до седмица. 
4. Разбира се, след като съм изяснила концепцията за себе си, я представям на този, който е поръчал шалтенцето. И ако всичко, което съм нарисувала и снимала (платовете), то се захващам за работа. 
Така в началото на март се появи първото за годината морско шалте. И всъщност първото кръгло, което правех. Идеята беше да се използва по-скоро за постелка за земя... Нещо средно между килимче, одеяло и активна гимнастика. Само че на морска тема. Със задължително присъствие кит! Имах пълната свобода на действие какви рибки да присъстват, цветове, изражения и всичко останало... Единствените изисквания бяха да има кит и всички елементи по шалтето-килимче да са памучни, включително ватата.   










Бях убедена (а и все още съм), че за да е интересно и забавно едно такова шалте на малка госпожица, то морските обитатели трябва да са няколко на вид и цвят... Така китът зае централно място (в най-дълбоките води), следван от шарени рибета (жълти и зелени) в умерено дълбоки води и в плитчините се намърдаха рак, октопод, медуза и морска звезда (макар не всички да обитават наистина тъкмо плитчините).  




Разбира се, всеки от тях имаше своя физиономия, памучни пипала или щипки... Важното беше да са различни по форма, цвят и размери, за да предизвикват интерес у малката госпожица-бъдеща притежателка. 



След като лицето беше готово и всички апликации завършени, остана да се сглоби с памучната вата и гърба. И тъкмо тук е мястото да отбележа, че няма по-хубава, приятна и лесна за работа материя от памучната вата. Да, тя е по-тънка от силиконовата, но... мисля, че това е субективно усещане само на първо четене. Всъщност е доста по-сбита от силиконовата и нищо чудно като грамаж да са еднакви. Защо се прехласнах така по нея ли? Защото е памук. Защото няма клечки, с които да се внимамава и да се налага да чистя. И защото капитонирането е истинско удоволствие! Разбира се, има разлика в цената между двете... Но и разликата в качеството е видима с просто око.



 И така: колко време ми беше необходимо за създаването на това килимче-активна гимнастика с диаметър 110 см? Около седмица за намисляне на идеята, рисуване и подбор на налични платове. Плюс седмица за изработването му. 
И все пак коректният отговор на въпроса е: всеки път е различно. Различен е периодът, защото всеки път идеята е нова и индивидуална; защото почти винаги се налага да купя допълнително, най-подходящите платове; и защото от рисунката до одобряването и реализирането на идеята стъпките са няколко и винаги се съгласуват с вас! И защото, разбира се, колкото повече свобода на действие имам, толкова по-широк е полетът на фантазията... но и толкова по-голяма е отговорността към очакванията ви оправдаването на доверието пред вас...
Приблизително толкова време е необходимо за създаването на едно шалте... 






сряда, 18 януари 2017 г.

reuse & recycle... или ново начало


2017-та реших, че ще бъде добра. До тук добре... Сложих началото на нови проекти. Първият за годината се оказа "съживяване на стари, но обичани материи". Какво ви е необходимо?
* добър другар, с хубави, запазени и най-вече любими му дънки (невъзможни за носене, прани, с аромат на дом и простор, събрал кварталната душа)
* чакате музата да ви споходи (или някой да ви засегне горко... както при мен се случва. Често, за да не мисля за обидата, сядам зад машината. Там сме двете, познато ми е, а и както ми каза друг приятел "чувствам се уютно като слущам да шиеш")
* после чакате да ви затрупа снега -- от онзи хубавия, лекия... 
* събирате си главата, решавате къде кой джоб би бил от полза -- за телефон, химикали, дребни парички -- и почвате да режете. Внимателно, но безпощадно! 




Добре е, разбира се, да предвидите допълнителен плат, който допълва денима. Лично мнение: карето винаги кара денима да ипъкне в целия му блясък. В случая -- едно каре, което пазех дисциплинирано вече може би почти пет години.


Хрумна ми, че би било добре, ако освен джобовете, експериментирам и използвам и оригиналните копчета, че и илиците към тях. 


И така, ден първи: капакът беше готов. 


Още два дни кроене, прекрояване, порене и отново шиене и чантата беше готова. Има тъкмо седем, различни по форма и размер, джоба: на самия капак, под него, на гърба и страниците на чантата, както и два вътрешни. А! И разбира се, връзка за ключове.


И така, драги ми, recycle чантата беше завършена, стопанката й -- зарадвана, а новата (на екс-собственичката на денима) - обещана. Дерзайте!

събота, 31 декември 2016 г.

2016-та -- високосната!

Признавам, драги ми, 2016-та беше странна година. Високосна и странна. Току отчайващо трагична, току -- безкрайно свежа и оптимистична. Щастлива съм, че свършва. В годината на маймуната се превърнахме на маймуни -- да се адаптираме, да реагираме, да не обръщаме внимание на маловажните неща, да обръщаме повече внимание на важните неща, да се замисляме сериозно за живота, да му се радваме такъв, какъвто е... И куп още други неща. Да идва петелът! 
2016-та, мили мои, донесе 10 нарисувани, пресметнати и ушити пачуърк завивки (бебешки, единични, че дори и едно за спалня). Годината започна с огромното 200 см х 220 см шалте, което тайно подготвях и успях да скрия за подарък на майка ми (защото майките, драги ми, са едни специални създания... Или поне моята е такава. Ако поне веднъж сте ме виждали, когато закъснявам със срокове, или има риск да не спазя обещание, или някой е посегнал на приятел или близък, значи ще разберете колко безкрайно търпелива и мъдра към импулсивната ми телешка природа е тя). Принцеси и дантели белязаха финала на 2016-та. Имаше роботи, котараци, кучета с балони... всичките на кръпки.





Освен новите модели книгоподвързии, годината беше провокативна, драги ми. Откъм експерименти. С помощ от приятел пробвахме и опитът ни се оказа успешен. Цианотипията е новата страст... Не стига, че готовите отпечатъци са в тюркоазеносиньо, ами и концентрацията на слънцето оказва категорично благоприятно въздействие. Змията в мен е доволна. Намерих техника, която ми позволява да се препичам дълго на слънце. (за обичащите зимата -- съжалявам. Аз съм от онези, които могат на 40 градуса на слънце да облекат неопрен на плажа... и го правя, за ужас на хората покрай мен)



В тази объркана година успяхме да реализираме и съвместния ни план с другарче-график и създадохме цели 8 неповторими портрета на любими автори, които уших на подвързии за книги. И получихме поръчка за нов... Него ще го покажем през 2017-та обаче.



Изобщо... през 2016-та музата се задържаше. Появиха се нови муцуни на играчки (крокодилът се превърна в хит, следван от лисица и магаре). "Заиграх се" с муцуните и ги апликирах на лигавници...




Моливниците пак присъстваха като занимание. Освен това три огромни кубчета бяха напълнени със стиропорени гранули и се превърнаха в табуретки. (важната забележка тук гласи: никога не пълнете текстилен куб със сторопорени гранули през малък отвор! И то в средата на хола! Нищо, че там е по-широко и удобно! Удобството коства няколко часа ловене на наелетризирани снежинки)



И все пак търпение нямам 2016-та да си отиде. И никога повече да не се върне. Загубих приятели, добри, фини и ценни хора. 
Светът загуби завинаги прекрасни хора. Толкова често ни ги съобщаваха в края на годината, че тортата за 50-тата годишнина на Крис Корнъл не ми се вижда така депресиращо страшна (понякога късно осъзнавам колко години точно са минали от тийнеджърските ми спомени). Самият той дойде до Пловдив, но за да няма недоразумения да си кажа и тук -- не отидох. За феновете му (и мои другари) -- прегръщам ви. Аз все още чакам ведрия Ведър на Античния театър. 
За сметка на това мога да се похваля с няколко великолепни концерта: на "Ревю" (с усещането за "куп приятели сме се събрали да послушаме музика"), на Съли Ърна (вярно с необичайно ранен час, като за детски рожден ден -- 17.00 ч. Но пък какъв концерт...) и оркестър "Контрол" -- като най-удачния, мощния и запомнящ се препинателен знак на тази година! Скачах, смях се, пях от сърце (това да се чете като "драх се колкото сила имах") и се заредих. Истински! (нищо, че изгубих карта с един вагон снимки от цялата година...)
В литературен план видях на живо няколко интересни, прелюбопитни и до скоро непознати ми автори (чиито книги с удоволствие купих, взех си автограф и прочетох). Хасан Бласим като за финал... Пожелах си (и явно съм слушала достатъчно, защото получих) "Бели мечки за черни дни / черни мечки за бели дни". Освен това годината ми приключва с четири цветни Мумитрол комикса и невероятния албум с фотографии на Steve McCurry - "On reading". И най-сетне намирам време за "Време секънд хенд"... Е, разбира се, имах и доста разочарования в литературен аспект, но за тях предпочитам да забравя и да не мисля. По-приятно ми е да се вълнувам и да очаквам да излязат разказите на Иванка Могилска, отколкото да се кахъря, че пропуснях да си купя правилния брой на сп. "Съвременник" и да ги прочета в аванс.


2016- та все пак донесе и пътешествия. И то какви -- Манастир (на два пъти), Триград (тази година без Творилница, но пък с приятели), Бергамо, Милано, Изео (оранжеви понтони, великолепно планинско езеро, лебеди, патици, стотици хиляди хора, които по никакъв начин не те натоварват... проектите на Кристо и Жан-Клод са неописуеми, невероятно вдъхновяващи и космополитни), малко Хасково (салати, усмивки, прегръдки и топлина в душата...), дежурните преходи Пловдив-София (Sold Art & Friends, на гости на любимо керамично ателие... на топло до пещта, дори през лятото)... и Сарти, разбира се (за къде сме без морето, рибите, разходките с лодки и слънчевите усмивки?)






И все пак, мили мои, имам сериозни планове за 2017-та... Лични, "професионални" (т.е,, тези, с които обикновено ви занимавам) и пътешественически... Силно стискам палци да се случат. Поне важната част от тях. За да мога догодина по това време да ви разказвам отново... 

петък, 30 декември 2016 г.

изпращам 2016-та...

Вие може да си мислите, че след Коледа (и преди Нова година) не работя, но всъщност не е така. Човек и добре да живее го тресва едно финално, като за капак на тази меко казано странна 2016-та. Кубче. Бебешко. Памук, полар, сатенени панделки, дрънкалка и силиконов пух. 


Определих, скроих...


нарязах панделките


и уших!


напълних със силиконов пух...


и седнах да правя равносметка на изминалата година... 

неделя, 6 ноември 2016 г.

Кубчетата в няколко стъпки


Бебешко-детските предизвикателства са ми любими. Независимо дали са просто кубчета (шест различни по цвят и сюжет платчета) или някои други дрънкалки-физиономии (лъв, пилета, жаби и котки засега), винаги, абсолютно винаги ми е забавно, лесно и приятно да ги правя. 
Някой ще каже, че причината е във факта, че резултатът бързо е налице (за разлика от шиенето на едно шалте, например). Уви, не! Да, колкото по-бързо видя резултата, толкова по-бързо ще мога да видя грешките си за следващия път... но не там е причината.
Нямам друго обяснение, освен подобно на долната снимка... Едновременно умилителен и сериозен стимул да продължавам да кроя квадрати, да режа панделки и да пълня сглобените кубчета със силиконов пух. 



И така, малките приключения с бебешките кубчета в моите очи протичат така:


Подбирам платовете, разкроявам квадратите, подбирам панделките и събирам съставките...


Подготвям пълнежа и пълня кубчетата...


И когато се напълно готови, приключвам работата с фотосесия. 


После чакам да се появят правилните хора за всяка една играчка... и тя отива при новия си собственик,

четвъртък, 3 ноември 2016 г.

Компания муцуни - бухал. лис, магаре, заек, крокодил...

Серията животиняци с годините се разшири. Първоначално бяха предимно мечета - с крила и елеци... После се появиха прасетата и кучетата. Отскоро на хоризонта се зададоха бухал, лисица, заек, крокодил и магаре.
Някои намериха домове, на други все още търся. До един са ококорени, с добри души и памучни платчета.