За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

неделя, 10 юни 2018 г.

Reuse & recycle: част... поредна

Неделя е ден за откровения при мен, драги ми. Не знам как е при вас, но в края на седмицата обикновено при мен се прави равносметка. От години е така. Несъзнателно, но вече се е превърнало в навик. Вероятно заради Кеворк Кеворкян. Като дете го обвинявах за неделната скука, за това, че в понеделник сме на училище (а той води най-скучното на света публицистично предаване... и най-лошото, което вършеше: понякога така се оплитаха в разговора със събеседника му, че пропускаха излъчването на "Пинко"). Разбира се, всичко това с годините премина. Събеседникът по желание чак взе да ми се струва интересен... Човек никога не знае. Но, да се върнем на неделите... едни такива протяжни, сутрините им дълги и многообещаващи, следобедите им ужасяващо кратки и невъзможни да се свърши всичката замислена щуротия през деня... Та, затова, реших да измествам по малко онази неделна бучка, дето ми засядаше преди години в стомаха и чакаше (уж) небрежно понеделника, с равносметки за изминалите дни.
Ей такъв е случаят и с рециклираните материали в ателието ми: деним и тънки (като за мъжки ризи) памучни платове. Малко стресиращо изглежда разтурията, когато започвам да кроя... и слагам погледа тип "говори ми, не ми пречиш". Но пък резултатът винаги ми харесва. И равносметката от свършената работа винаги (досега) е била с положителен знак. Може би от обсесията ми с денима. А може би поради факта, че винаги съм харесвала мъжкия тип дрехи в пъти повече пред чиста проба дамските... Знам ли?! Но е факт, че съчетанието на тези две материи ми носи истинско удоволствие за работа, както и после при допир... Плюс -- винаги има поне по един джоб на подвързия... Защото човек никога не знае къде ще го хване добрата книги... на път ли, в метрото ли... и винаги е добре да имаш молив и лист под ръка... аз съм от хората, които си записват страниците и редовете в книгите (когато нещо силно ги впечатли), вместо да пишат в самата книга (това тъкмо ми се види кощунствена намеса в текста... )
Та, такива неща в неделя... Малко разтурии и една идея равносметка за свършената през седмицата работа. 








събота, 9 юни 2018 г.

Лавандулени дни... и нощи

Обсебена съм. От вчера...
Лавандули, жужене на пчели, тишина и необятно поле...
2018-та бях решила да е годината на "цветните реколти", макар че маковете и розите отново ги пропуснах... Нищо, де. Сега рестартирам идеята с фото сесията на лавандулата и ще се постарая да ви покажа и слънчоглед, и други разни култури... омагьосали ме.
Колкото до подвързиите за книги -- забавлявам се искрено с гергефа. Нали знаете, че на ръка не съм особено добра бродирачка? Е, затова пък с машината се справям далеч по-добре. И се забавлявам доста повече. 
Ей така изглеждаха последните ми два дни в няколко стъпки: с избор на подходящи конци, платове, въоръжена с гергеф и търпение за бродиране... Плюс невероятната помощ на приятели, които отглеждат лавандула и поканата им да снимам при тях... Поработихме малко на полето... Малко, но от сърце. В лила. Всичко ми е в лила тези дни. Прованс само на час път от вкъщи!
Така се случват моите подвързии за книги... С търпение. И приятелска намеса. Винаги.
 









сряда, 14 март 2018 г.

за мартениците и щъркелите

Докато се натуткам да ви покажа тазгодишните мартеници, Баба Марта дойде, сняг заваля, осми март подмина, снегът се разтопи и... щъркелите пристигнаха благополучно. Знам, че голяма част от вас вече са ги виждали, но все пак държах да ви запозная с мартениците на 2018-та. Обичам да ги правя (вече!), защото успях да обясня идеята за по-дългата им употреба... Окичваш се, радваш им се, идват щъркелите, махаш червено-беия конец и носиш... брошка. Толкова. И щъркелът сит, и реверчето накичено. С какво са по-различни от миналогодишните ли? С новите си физиономии. И най-вече с факта, че успях да направя щъркел, от който да съм доволна. Не знам как сте вие, но на мен най трудно ми се получават онези неща, които най-много обичам... Толкова от мен и мартениците за 2018-та. Гответе се за пролетна умора, както и пролетно почистване... И носете по един дребосък на ревера си. За настроение. 











сряда, 3 януари 2018 г.

"първите седем" на блога

Обикновено в края на всяка календарна година си давам сметка какво количество работа е останало зад гърба ми. Е, тази година е в самото начало на новата. Не съм най-работната на този свят, просто при мен количеството работа е видима величина. Не, няма да ви занимавам с цифри. Чужди са ми и винаги са ми звучали скучно. Не знам нито колко подвързии за книги успях да ушия, нито колко нови муцуни успях да нарисувам. Знам, че блогът навърши 7 години. 

Първите седем в работата ми се оказаха сложни, понякога трудни, на моменти леко отчайващи, но в по-голямата част от времето - бяха възпитателни, забавни, креативни и провокиращи... Изобщо, хубаво е да имаш втори шанс за "първите седем". На доста неща се научаваш. Преди седем години, например, не знаех, че мога да шия. Както и не знаех, че акварелът не хапе, нито че ще се влюбя в различните текстури акварелни хартии... 

Не знаех също и че ще ми се наложи да обяснявам подробно за работата си: какво правя, защо го правя? Или защо изглежда така (а не онака)... Защо работя с определени платове, хора и по свое усмотрение... Изобщо, не знаех, че след седем години ще трябва да отстоявам повече идеите си, отколкото когато и да било. Обаче! За седем години работата ми достигна до такива местенца, каквито само мога да мечтая да посетя. Ахам! Хубаво е да знаеш, че има някъде във Финландия едно момиче, което се завива с твое пачуърк шалте... Както и в Бразилия едно бебешко кубче забавлява мъничко човеченце... 




Или пък в Канада, където две дами ще разхождат отпечатъци от листа на ореха на двора, здравеца от градинката на майка ми... и евкалипт (от цветарския магазин вече). Мдам, ще ги разхождат на шалове. Нещо нетипично за мен, но тъкмо онова, което от години искам да пробвам: пачуърк дрехи. Някак за тези седем години кръпките толкова станаха част от мен, че ми се ще все повече да ги нося непрекъснато. Защо е важно да навършиш първите седем ли? Мисля, че за мен те бяха и сериозна доза урок на търпение. Ето, листата евкалипт, например, издирвах половин година (оказа се онази половина, в която няма евкалипт в България). И ако си мислите, че един телец лесно се отказва, то да ви кажа - първите опити бяха с листа на приятелка, която след сериозно обяснение и убеждаване беше ги намерила от братовчед в Бурса. После тормозех друга приятелка (срам не срам) да качи една, две клонки в самолета от Атина (тук е мястото да споделя,че часовете, прекарани в търсене на изгодни полети до Атина с ниско бюджетни компании не бяха малко... за сведение на изпращачите -- полети има, уви, не успях да отида). И след като проглуших (почти) всички приятели и няколко цветарски магазина, нейсе... сезонът на евкалипта в България най-сетне настъпи и идеята беше успешно реализирана.




Тъй че клен, орех, здравец, евкалипт, папрат и някои други успешно бяха отпечатани (да, броя поредния екопринт опит за успешно реализиран) с желязо, че и без...  И за първи път от години имах колебания дали всъщност това не беше моят шал... Уви, ден по-късно беше опакован да отпътува като коледен подарък за Канада (с ясната уговорка да повторя опитите за още една дама в далечния север). 






Изводите от цялата одисея ли: естествено който търси - намира. Но и да знаете: преди да се захванете с поредния експеримент, помислете дали ви е дошло точното време. Така, де. Трите вида коприна за конкретните шалове бяха меко казано "като живи". Борбата беше епична, но телешките качества понякога и помагат, мили ми. Търпение му е майката. И спокойствие. Освен това, да... не е за пропускане да отбележа, че търсих помощ от приятел (майка ми) за плъстените елементи -- комбинация между ръчно тъкана коприна и австралийско мерино, както и някои скелитизирани листа... Изобщо, драги ми, да живеят експериментите. За да е интересно и за напред. 









Иначе казано, 2017-та беше трудна (ако трябва да споделям лични преживявания), но пък динамична, интересна, провокираща и интересна (в "професионален" аспект... кавичките ги слагам, защото съм от щастливите хора, намерили себе си в заниманието си... та, просто "работа" ми е чуждо да кажа). Имаше бродерии (от национален и личен характер - т.е., когато е необходимо да нарисуваш 15 котки в една стая, мобилизираш се и ги рисуваш... нищо, че в момента и една нямаш пред очите си. То, и крокодил нямаш, но понякога образът му се загнездва в главата ти и не ти дава мира, докато не се появи на апликация). 2017-та беше годината и на бабините дантелени отпечатъци... Както и на картографирания Пловдив и изобщо на доста други хрумвания, които в началото на всяка година не си и представяш, че ще те навестят. 
Та такива разни... 2018-та е на ред. Нямам представа какво ще ми донесе, но се надявам да има един вагон предизвикателства. И между нас казано -- тази година ще се събират листа. Много листа. Защото няма по-интересно нещо от отпечатването им... За мен поне. За вас - не знам!


сряда, 19 юли 2017 г.

reuse & recycle

И така, винаги е добре да знаете, че имате едни любими дънки, риза или друга част от гардероба ви, с която... след дълги години вярна служба няма просто да се разделите. Е, ще се разделите, но не съвсем. Ще промените основното им приложение просто... Та, така, този пост е за още една идея по темата: как можете да продължите "живота" на любимите си джинси. В случая - като ги направите част от новия ви несесер. Още повече -- хрумвало ли ви е, че винаги е по-добре да имаш един джоб повече (отколкото по-малко, например)?
Необходими съставки:
* чифт стари (по възможност любими) джинси
* памучни платове
* цип с дължината на несесера, който ще шиете
* чуден гръб (в моя случай памук-полиестер, който ми напомня на черга... някак и тя с романтично-ретро звучене ми се е набила в съзнанието) 



Харесвате си джоб от дънките -- онзи, който най-ви допада. Друго условие няма. По възможност избягвайте частта около колана (в случай, че шиете на домашна машина, а не на професионална такава -- за последните няма никаква трудност да мине през колана на джинсите ви)




Използвайте различните малки детайли, които намерите по старите ви джинси -- включително етикетчета -- идеални са за носене на химикал към новия ви несесер. 
Всичко е въпрос на въображение... използвайте го! И споделяйте новите си модели :) 
Това са моите. Разбира се, ще има и други.
Дотогава -- дерзайте!
https://www.facebook.com/pg/malukindian/photos/?tab=album&album_id=204330772919588


четвъртък, 22 юни 2017 г.

Екопринт


От няколко месеца, драги, вкъщи съм затрупала с всевъзможни листа. Прясно набрани и хербаризирани. Освен това по веднъж седмично се случват експерименти в кухнята - подреждам листата върху памучни платове, мажа с химикал и варя... После следва търпеливо чакане - между ден и два, за да видя каква точно съм я свършила. 











Така беше и с шала. Мдааам, правилно четете. Уших шал, на кръпки и с екопринт (отпечатъци от листа на тетра, орех, здравец, гинко билоба, роза и смокиня). За едно специално другарче и много специалния й рожден ден.
Забравих да отбележа, че отпечатъците се фиксират все пак - с ютия... и са готови за разходка. Оттенъците засега са в златисто, кафяво и зелено - като цветове при мен.
Дали се замислям за още шалове на кръпки и отпечатъци?! Да. И не само за шалове... Ще има и още експерименти, обещавам!