За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

събота, 1 септември 2012 г.

За ръкоделията... и някои нови идеи

За да има душа едно ръкоделие са от изключително значение някои фактори:
* да разбера максимално подробно каква е крайната ни цел: дали ще изненадваме някого, дали ще правим ръкоделие "със специално предназначение"... както и дали ще е "нестандартен и специален подарък"
* кое е нещото (асоциацията), която би спомогнала най-много за реализирането на крайната цел (т.е., кое би било нещото, което и без думи би казало колко специален е човекът получател на ръкоделието за връчващия го)
* непременно и не на последно място са необходими цялото внимание, концентрация, енергия и положителни емоции покрай мен (и ръкоделието)... защото, когато създаваш нещо с ръцете си (и душата си), непременно влагаш и частица от себе си...
До тук с "рецептите" и основните съставки за ръкоделията ми. Сега, някои от последните... и непоказани до момента ръкоделия:



Това е моливникът на Йо... поръчан като специален подарък (за рожден ден). Специалното при него беше, че трябваше да съчетаем логото на любимата "бой-банда" (ужасен израз, но и "момчешка" винаги ме е ужасявало като понятие?!), с тийнеджърски кец...


Та, идеята с кеца до толкова ми допадна, че едва се възпирах да мисля като как да връзваме моливника с връзката на кеца... Слава Богу, измислх го! Сложих капсичките и доби вид на съвсем истински кец (почти... все пак, остана си труден за обуване)


И така... като резултат Йо получи персонализиран и надписан за самата нея моливник, за 24 цвята + кец, който почти може да обува...
 
 ...


Специалното на тази книгоподвързия е не само, че замина за Швейцария, а и удоволствието в съчетаването на вълна с памук.


 Така де... понеже си имам достатъчно близък човечец вкъщи (майка ми), който да се съобразява и изпълнява налудничавите ми идеи... решихме да направим няколко съвместни идеи...


с цветя...


и слънчогледи... 


...


и гърбът...

  
Последните две подвързии бяха специално поръчани "за приятелка"... И се постарах да вложим най-приятелските чувства в създаването им...


И така до последния детайл... защото при ръчно създадените неща, детайлите са от изключително значение... (според мен поне)


Даниела ме провокира със задачка-книгоподвързия, която вероятно вече е в Испания...


Беше за дама, която много обичала цветята, събирала разделно отпадъци и ... същевременно била невероятен фен на костенурки!? Първоначално обмислях да събираме отпадъци (като сюжет на книго-дрешката), но все пак цветята дойдоха на по-предна позиция (като композиция :)) Все пак... разделно могат да се събират и луковици, нали?!
Костенурката зае място на почетен книгоразделител...

Хм... та, така по въпроса за създаването на ръкоделията и ненавременното им публикуване в блога. Всяко си чака реда... Защото за всяко си има време :)

Слънчево и до скоро!

четвъртък, 23 август 2012 г.

Барбаронен комплект...




 Едно малко барбаронче се появи съвсем скоро... на белгисйка земя (доколкото знам аз...) Та, за малкото барбаронче трябваше да спретна одеалце, чанта (за мама) и подвързия (за него... за албумче или книжка)...
 По информация на добрата фея (заръчала ми барбаронския комплект), трябваше да се придържам към черно-червените нюанси, както и да впишем нейде името на бебок - Иван. Така да се каже - "речено-сторено"! Добавих към червено-белите точки и черните окраски, малко американ-че, някоя друга сива и розова нотка, както и едно великолепно бебешко-момчешко платче... Съчиних "сюжета" на одеалцето, разпитах феята за имената на родителите... и се захванах. Така получихме барбаронското шалтенце...


 с размери 90 см х 140 см... и няколко барбаронски апликации...



 и в цялостен вид... отново



"А", като таткото - Ангел... с цветовете на татко Барба... 



и "К" като мама - Кристин... и цветовете на мама Барба...



художникът... го намислих, за да му пожелаем "творческо" начало на бебока...



музикантът се появи... като "друг възможен избор" на творческото...
(изобщо... феите-орисници ряпа да ядат пред шалтето на бебок Иван)
 

и понеже никак не е задължително бебе Иван да се съгласи с "творческите" прозрения за самия него... оставих му избор на барбарон на "Ф"... с ръце на кръста...



както и такъв един... усмихнат до уши и всепрегръщащ и обичащ :)

 

и не на последно място (по значимост) е един, когото нарочих за още по-любвеобилен и подаряващ цветя... 


творческото  не беше пропуснато и на подвързията...



а за чантата... предвидихме (моя милост и Ивето, която ми постави барбаронената задачка) наша визия за мама Барба + бебок...
 


и в комплект...


 ...



Вероятно тук е мястото да си кажа, че имам особено отношение към барбароните... да си призная. Бяха ми повече от любими като дете... И тъгувах силно, когато преди няколко години бях изпратена, според мен с най-неподходящия човек... (не за друго, ами беше човек, който никак, ама никак не се интересуваше от детски книги), та с него попаднах в Болоня... на панаир на детската книга. И имаше толкова много барбарони. И барбаронени книги... и всякакви барбаронени чудеса! И понеже ми беше крайно невъзможно да споделя споходилата ме еуфория (вероятно признак на лек инфантилизъм)... донесох разни барбаронени армаганчета (за ценители :)))
А сега, когато Ивето реши да ми заръча барбаронен комплект... реших, че е крайно време да изровя барбаронените книжки, да им изтупаме прахта... и да се залавям за работа. Така и стана!
И съм доволна от крайния резултат... макар и крайно самодоволно да звучи това изказване :))

От нашия екип (моя милост и Ива-орисница - заръчителка) - толкова. Сега очакваме от бебок Иван да си ползва барбароните с мноого усмивки и радост... и да расте като същински барбарон - променлив, весел и щастив!!

събота, 21 юли 2012 г.

Лафонтен и Ран Босилек

Въпреки първоначалната ми идея да именувам поста "Лафонтен срещу Ран Босилек", все пак, мисля че разумът надделя... Някак прекалено "фенски" ми звучеше. Та, за какво иде реч този път? За една прекрасна малка госпожица (на по-малко от 2 години), с френско-сини очи и великолепно-ослепителна нашенска си усмивка. Живееща (както самата нейна грижовна майчица описа) все на път... вероятно често отскачаща между Париж и Пловдив... че и други чудни дестинации. 
Та, тъкмо тази чудесна госпожица имаше нужда от чанта за път, за разходки или най-общо: сак. По възможност весел, приказно-двуезичен. Имах подсказка от майчето за образи на Лафонтен... от мен добавих Ран Босилек (след дълго умуване, кратки дебати вкъщи - на тема Ян Бибиян, Тошко Африкански или... все пак - Косето Босето). И се получи двуезичен литературно-кръпкосан сак, за дълги бебешко-момичешки пътешествия!!



"Косе Босе, ще ми дадеш ли яйчице?"


 и джобчето за водичка... или мляко


 капакът...


 и лисицата и щъркът...


и вътрешните джобчета



Bon voyage!


неделя, 15 юли 2012 г.

Пържиграх, Кривонос и Тъпчилещово... да живеят населените места с различни имена!

Идеята за моливник и книгоподвързия с указателни табели беше на Флора (подарък за нейното момче)... а невероятните имена, към които го насочихме, изцяло нейна заслуга. Признавам, беше невероятно забавно, вдъхновяващо и крайно провокиращо да ги пресъздам с плат и върху книгоподвързия...

Познанията ми за рядко срещани и крайно необичайни имена се оказаха недостатъчно богати... да не кажа "оскъдни" за случая. И така, представям:

* Пържиграх
* Вълкосел
* Кривонос
* Завидово
* Бобораци
* Тъпчилещово
* Торбалъжите
* Злокучане
* Чуйпетльово
* Пали лула
* Зайчино ореше
* Завидовци
* Свидня



 лицето...


Злокучане... за гръб


и в комплект...

 



събота, 14 юли 2012 г.

Лято, морето, сините вълни...

Тъкмо в началото на месеца (и то в един и същи ден) две дами една през друга решиха да ми доверят моливници и чанта... на лятно-морска тема. Бяха не само позитивно заредени, а и невероятно зареждащи. "Темата" още повече... От около месец (откакто спряха дъждовете, градушките и пороите) се е отворило едно лятно, типично пловдивско временце... жега, слънце и голяма жега :) И все ми се мисли за борово-букови гори или ситни песъчинки по брега на моренцето... 
И така, подхванах "моливникът на Хана" и "моливникът на Ния". Няколкото съществени разлики между тях: (освен, разбира се, великолепните им притежателки)
* броят на цветовете (джобчетата за моливчета)
* в единия случай акцентът беше на рачета, а в другия - на рибките 

И така:


моливникът на Хана


 с джобчета за 20 цвята...


 и рачетата, разбира се


и рибките...

И...


специалният комплект за Ния...


 една неголяма чанта за една малка госпожица... (с приблизителни размери 17 см ширина х 22 см височина)


с мноого рибки, копче и вътрешни джобчета :)


 приспособление за изключително важни и необходими за бърз достъп нещица...


 и закачки на дръжката...


и в комплект с моливника...


...


 за 12 цвята...


 и с рибки...


...



Вече са при собственичките си... от които се надяваме да видим много и красиви картини... съвсем скоро :))