Признавам, драги ми, 2016-та беше странна година. Високосна и странна. Току отчайващо трагична, току -- безкрайно свежа и оптимистична. Щастлива съм, че свършва. В годината на маймуната се превърнахме на маймуни -- да се адаптираме, да реагираме, да не обръщаме внимание на маловажните неща, да обръщаме повече внимание на важните неща, да се замисляме сериозно за живота, да му се радваме такъв, какъвто е... И куп още други неща. Да идва петелът!
2016-та, мили мои, донесе 10 нарисувани, пресметнати и ушити пачуърк завивки (бебешки, единични, че дори и едно за спалня). Годината започна с огромното 200 см х 220 см шалте, което тайно подготвях и успях да скрия за подарък на майка ми (защото майките, драги ми, са едни специални създания... Или поне моята е такава. Ако поне веднъж сте ме виждали, когато закъснявам със срокове, или има риск да не спазя обещание, или някой е посегнал на приятел или близък, значи ще разберете колко безкрайно търпелива и мъдра към импулсивната ми телешка природа е тя). Принцеси и дантели белязаха финала на 2016-та. Имаше роботи, котараци, кучета с балони... всичките на кръпки.
Освен новите модели книгоподвързии, годината беше провокативна, драги ми. Откъм експерименти. С помощ от приятел пробвахме и опитът ни се оказа успешен. Цианотипията е новата страст... Не стига, че готовите отпечатъци са в тюркоазеносиньо, ами и концентрацията на слънцето оказва категорично благоприятно въздействие. Змията в мен е доволна. Намерих техника, която ми позволява да се препичам дълго на слънце. (за обичащите зимата -- съжалявам. Аз съм от онези, които могат на 40 градуса на слънце да облекат неопрен на плажа... и го правя, за ужас на хората покрай мен)
В тази объркана година успяхме да реализираме и съвместния ни план с другарче-график и създадохме цели 8 неповторими портрета на любими автори, които уших на подвързии за книги. И получихме поръчка за нов... Него ще го покажем през 2017-та обаче.
Изобщо... през 2016-та музата се задържаше. Появиха се нови муцуни на играчки (крокодилът се превърна в хит, следван от лисица и магаре). "Заиграх се" с муцуните и ги апликирах на лигавници...
Моливниците пак присъстваха като занимание. Освен това три огромни кубчета бяха напълнени със стиропорени гранули и се превърнаха в табуретки. (важната забележка тук гласи: никога не пълнете текстилен куб със сторопорени гранули през малък отвор! И то в средата на хола! Нищо, че там е по-широко и удобно! Удобството коства няколко часа ловене на наелетризирани снежинки)
И все пак търпение нямам 2016-та да си отиде. И никога повече да не се върне. Загубих приятели, добри, фини и ценни хора.
Светът загуби завинаги прекрасни хора. Толкова често ни ги съобщаваха в края на годината, че тортата за 50-тата годишнина на Крис Корнъл не ми се вижда така депресиращо страшна (понякога късно осъзнавам колко години точно са минали от тийнеджърските ми спомени). Самият той дойде до Пловдив, но за да няма недоразумения да си кажа и тук -- не отидох. За феновете му (и мои другари) -- прегръщам ви. Аз все още чакам ведрия Ведър на Античния театър.
За сметка на това мога да се похваля с няколко великолепни концерта: на "Ревю" (с усещането за "куп приятели сме се събрали да послушаме музика"), на Съли Ърна (вярно с необичайно ранен час, като за детски рожден ден -- 17.00 ч. Но пък какъв концерт...) и оркестър "Контрол" -- като най-удачния, мощния и запомнящ се препинателен знак на тази година! Скачах, смях се, пях от сърце (това да се чете като "драх се колкото сила имах") и се заредих. Истински! (нищо, че изгубих карта с един вагон снимки от цялата година...)
В литературен план видях на живо няколко интересни, прелюбопитни и до скоро непознати ми автори (чиито книги с удоволствие купих, взех си автограф и прочетох). Хасан Бласим като за финал... Пожелах си (и явно съм слушала достатъчно, защото получих) "Бели мечки за черни дни / черни мечки за бели дни". Освен това годината ми приключва с четири цветни Мумитрол комикса и невероятния албум с фотографии на Steve McCurry - "On reading". И най-сетне намирам време за "Време секънд хенд"... Е, разбира се, имах и доста разочарования в литературен аспект, но за тях предпочитам да забравя и да не мисля. По-приятно ми е да се вълнувам и да очаквам да излязат разказите на Иванка Могилска, отколкото да се кахъря, че пропуснях да си купя правилния брой на сп. "Съвременник" и да ги прочета в аванс.
2016- та все пак донесе и пътешествия. И то какви -- Манастир (на два пъти), Триград (тази година без Творилница, но пък с приятели), Бергамо, Милано, Изео (оранжеви понтони, великолепно планинско езеро, лебеди, патици, стотици хиляди хора, които по никакъв начин не те натоварват... проектите на Кристо и Жан-Клод са неописуеми, невероятно вдъхновяващи и космополитни), малко Хасково (салати, усмивки, прегръдки и топлина в душата...), дежурните преходи Пловдив-София (Sold Art & Friends, на гости на любимо керамично ателие... на топло до пещта, дори през лятото)... и Сарти, разбира се (за къде сме без морето, рибите, разходките с лодки и слънчевите усмивки?)
И все пак, мили мои, имам сериозни планове за 2017-та... Лични, "професионални" (т.е,, тези, с които обикновено ви занимавам) и пътешественически... Силно стискам палци да се случат. Поне важната част от тях. За да мога догодина по това време да ви разказвам отново...
2016- та все пак донесе и пътешествия. И то какви -- Манастир (на два пъти), Триград (тази година без Творилница, но пък с приятели), Бергамо, Милано, Изео (оранжеви понтони, великолепно планинско езеро, лебеди, патици, стотици хиляди хора, които по никакъв начин не те натоварват... проектите на Кристо и Жан-Клод са неописуеми, невероятно вдъхновяващи и космополитни), малко Хасково (салати, усмивки, прегръдки и топлина в душата...), дежурните преходи Пловдив-София (Sold Art & Friends, на гости на любимо керамично ателие... на топло до пещта, дори през лятото)... и Сарти, разбира се (за къде сме без морето, рибите, разходките с лодки и слънчевите усмивки?)
