Рецепта за мартенички

И така, уважаеми, моята рецепта за тазгодишните ми мартеничести изблици включваше: 

* вълна (изплъстени прилежно няколко правоъгълника в червено и бяло)

* памучни платове (бяло, червено, на точки, карета и цветчета... добри в този случай са съкровищата от "торбата ми за апликации" - полезни за мен изрезки от по-големи проекти, които в очите на някой друг вероятно са безполезни парченца... Заради неугледния вид на торбата със съкровищата - невъзможно ми е да ги подредя - няма да я представям във фотографии... ще оставя на въображението ви. Всеки с неговата представа за конци, изрезки и неразбория... М-м-м, същинска прелест, ей!)

* задължителен мартенски елемент - пресукан бяло-червен конец

* и някои дребни допълнения - мъниста тук-там (използвам ги пестеливо и разумно... поне така ми се струва) + иглички, за да закачим готовите мартенички към реверите (си)

Набавих си необходимите материали и се започна шиенето. Както винаги някои модели бяха предварително скицирани... други обаче се появиха спонтанно. Неподходящите идеи отхвърлих (напомням - оценката в крайно субективна. Както за подходящите, така и за определените като отпаднали)
Важното е, че почти всички (с малки изключения) успяха да намерят своите нови домове и собственици. Искрено им пожелавам здраве, червено-бели емоции... и скорошни пролетни усмивки!
Не съм забравила, ето и снимки на някои от моите мартеници:

Юни - моят месец на естествените емоции, вкусове и материи

Преди съвсем да се е изнизал юли, да си разкажа  на кратко за юни. Както го определих в заглавието "месецът на естествените"... емоции, вкусове и материи. 

Като за начало - една естествена апликация от моя милост. Разбира се, по специално желание. За естествения "производител" на мляко :) Да живее и тя, и братята Ломбарди също. И най-вече удоволствието от апликирането. 

Естествено, че й намерих достоен книгоразделител  - мини вариант на апликацията :)

Следва подвързията на една чудесна бъдеща мама...

Едни жирафи превзеха вниманието и времето ми... не за дълго. Тя (в ляво) замина за Румъния. Той все още търси дом (предполагам, че е капризен)

Юни беше месецът, в който пътувахме и гостувахме. На лятното събитие на Екатерина Лашова (Sold Art & Friends). Попътувахме с вълнените фигури на Нако (https://www.facebook.com/Nakoart) 

с куклите за театър (но не хи хрумна да разиграем такъв), пантофчетата, шаловете (с които дори дефилирах) и красотите на майка ми (https://www.facebook.com/Diboyfelt)

и разбира се, с книгоподвързиите... някое друго шалте и други кръпки... 

И като на гости - опитахме от невероятното домашно песто Дженовезе, както и тъкмо тези сандвичи с изумителни съставки...

насладихме се на ароматна чаша кафе... тъкмо в такива порцеланови авторски чаши

организирахме работилнички-демонстрации с естествени материали (вълна - и за иглонабиването и за плъстенето)

А след като се прибрахме вкъщи... подхванахме един съвместен проект - само с естествени материали.

Този път - вълна и памук. Памучни платове - за лицето (кръпките) и гърба на бебешкото шалте. Вълната - вместо вата. 

Пухкаво, капитонирано и напълно "естествено" като материи. 

  снимки: Archabits

И понеже, както казах вече, през юни емоциите не липсваха, да ви покажа и съвместния ни проект с приятели-архитекти. Като представител на "шиваческата" гилдия, моя милост се включи в изтривалките. И най-вече с контурирането им. 

 снимки: Archabits

Докато Нако и Диана изплъстиха и иглонабиха (с което довършиха архитекстката идея) закачалката, като част от обзавеждане.

 снимки: Archabits

Ето как изглежда в готов вид върхът на закачалката... 

 снимки: Archabits

и основата й

 снимки: Archabits

и цялостен вид... 

  снимки: Archabits

И ето ни като част от Sofia Design Week (макар и неофициално :))

 снимки: Archabits