За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

неделя, 26 октомври 2014 г.

За малките, но безкрайно важни неща

За да се появи една книгоподвързия, мили мои, са нужни много неща. Нужен е точният момент и точният мотив. Нужно е търпение (според някои в големи дози), конкретна концепция и огромно желание да създадеш нещо за някого, когото най-вероятно не познаваш, но би могъл да срещнеш. Някой ден.  



Ето защо най-бавното, трудно и енергоемко решение в работата ми е именно подборът на платовете. Нямам снимки от този етап на работа, защото не позволявам на най-близките ми да ме докачат в такива моменти... Но както ми казват, изглеждам "странно" и "зомбирано", докато оглеждам платовете. Рядко съзерцанието се свежда до секунда-две и правилен подбор в конкретната работа. Често това отнема повече време и включва връщане на някои платове, подмяна с други... 


После идва забавната част - рязане, рисуване, чертане... експериментиране, кроене и шиене. Експериментите са изключително важни. Самопровокацията е жизнено необходима. 



И не преувеличавам. Често се налага да работя с пълния набор от инструменти  - двете ножици (всяка с различно приложение - за вата и дебели платове; и нежна - за по-фините елементи), моливчето (да живеят Faber Castle и великолепните им моливи), ротационния нож (другите ми "ръце") и линеалите (различни по дължина и форма, в зависимост от предназначението им). За какво са ми необходими толкова много инструменти ли? За да е възможно най-прецизна работата ми. За да стигне максимално близо идеята в главата и душата ми до ръцете ви. А иначе, както съм чувала "пачуърк може да се шие и само с ножица, без нож и линеали". Може. Но резултатът не е този, който аз преследвам.



Следват апликациите... наглед нищо особено, но всяка от тях изисква максимална концентрация, взиране и подобаваща доза уважение. За да не нарушавам контура, за да сменя конеца, за да се завърти крачето под правилния ъгъл, в точния момент... Всъщност - нищо особено, но пипкаво (за някои) занимание. За мен е по-скоро медитативна практика. 



За десерт си оставям капитонирането. Защото е истинска страст, любов и предизвикателство. Понякога ръчната бродерия слага препинателния знак в проектите ми; друг път е някой надпис (свободно писан), а често е самото капитониране - безкрайните възмоности за прошиване, които въображението би могло да съчини.


Когато намеря копчето и книгоразделителя, които отговарят най-точно на сюжета на книгоподвързията ми, проектът вече е готов. Детайлите са душата на всяко ръчно създание... Та, затова и всеки етап е толкова важен и вероятно в очите на мнозина - продължителен. 



Платовете, с които работя са предимно дизайнерски. Пристигат от най-вече отвъд океана (когато не са италиански, японски или холандски). И всички са 100 % памучни. Харесвам памука, тъкмо толкова, колкото и лена... Защото са естествени материи. Меки, създават уют в личния ми свят, а и вероятно, защото съм възпитана с любов към тези материи.
Ако ще е лен, то предпочитам да е български. Ако ще е памук за шалте или подвързия за книга обаче, то ще е дизайнерски плат. Защо съм толкова претенциозна ли? Защото:
* платовете, с които работя са специално създадени за това, с което аз се занимавам - пачуърк (най-малкото, защото някой е умувал над дизайн, нишки, качество на щампа и всичко останало, което е необходимо, за да го подпише с името си)
* като специално мислени за платове за пачуърк, нишките на памука са тъкмо толкова добре сплетени, колкото е необходимо (за да не се спере допълнително плата при следваща употреба, например)
* щампите, които красят платовете ми са не просто различни, весели, забавни и "сладки", а са и със сериозно и доказано качество (т.е., дори и след продължителна употреба няма да видите особена разлика в цветовете)
* защото практиката ме е научила, че когато използвам платове от непознати производители, се появяват неочаквани "изненади" 
* защото знам колко е важно, когато си поръчаш нещо (или просто го видиш готово и си го купиш), то  да отговаря на изискванията ти. Всичко останало би било разочароващо. 





И може би сега би ви било една идея по-ясно защо е тази налудна физиономия, при получаването на колетче с платове... Защото всеки етап от работата ми е важен. Всеки материал и елемент е обмислен и "претеглен" доколко би издържал претенциите ми. А ако все още не вярвате, че платовете, за които говоря са различни и правилните, то има едни прекрасни дами в София, които упорито избират (измежду хилядите възможни), преговарят, поръчват и се опитват да продават прекрасни дизайнерски платове. Можете и сами да проверите:
* при Кети, в магазин Дверген
* при Боряна, в магазинчето й Patchwork House
* при Ирина и колегите й, в магазин Аксиома


Великолепието в работата ми е и възможността да съзерцавам, да се разхождам (макар и недостатъчно, според изискванията ми), да се радвам на малките неща... семейството си, приятелите и слънцето...


Както и на неочакваните изненади, директно свързани с работата ми. Така, например, при последната ми поръчка на любими платове от Robert Kaufman fabrics, ударих джакпота! Цели 3 платчета с бонус сантиметри. Кой не обича подаръците, кажете ми?!


 Та, благодаря ви, прекрасни, че вече четвърта година не спирате да ми се доверявате, да провокирате уменията ми, да експериментирате с мен нови идеи и странни на пръв поглед проекти. Всъщност... от всички детайли по веригата, вие сте най-ценният. Та, да съм облякла вече толкова любими, непознати, дебютиращи и специални на сърцата ви книги.
Ще продължавам... да шия! :)





вторник, 26 август 2014 г.

Пачуърк разновидности

Купих си триъгълен линеал преди време. Голяма радост беше. Нищо, че го бях планувала за линеал с 60 градусови ъгли. Очевадно е, че още щом го получих установих, че не са. Нали са триъгълници? Та, понеже ентусиазмът покрай намирането му, поръчването и получаването му беше свръх... наложи се да отлежи половин година до дъската за рязане (половин година си е време достатъяно да събера главата си и след няколко успешни опити на книгоподвързия, да използвам линеала и за нещо по-голямо). Реших да е шалте. Но бебешко. Заради цветовете. Намерих нежни, свежи, ярки и идеално-бебешки (по мое мнение) платчета и се започна: рязането (3 дни), събирането (още 3 дни) и капитонирането + обкантването (тъкмо един ден). 


Това, разбира се е гърбът...


Сега ли? Сега му търся подходящото бебе, за да го завием... Радвам му се все още. И вярвам, че има някъде някое човече, което ще бъде завито тъкмо с това шалте. Пазя го, в Ръкоделницата.


И последваха и другите бебешки завивки - на квадрати. За Алисия. Особено милата, позитивна и с невереятно широка усмивка Алис, ми се довери 100 %-тово за платовете, както и способността ми да апликирам арменската азбука...


Тя, от своя страна, азбуката на мама и татко на бебе Алисия се оказаха невъзможна за разкодиране за мен загадка, но пък... многоцветна и с настроение. Вярвам, че квадратите, които приших на малката госпожица да достатъчно пъстри и ще са люпопитни и интересни съвсем скоро и за самата нея.


На Каролина-Белослава й предстоеше кръщене. А кръстницата й държеше да подари едно пухкаво детско шалте... с по детски-наивни апликации. Оказа се трудно намирането на подходящите нюанси (на полянката и небето), но все пак успяхме. 


Сложихме слънчице на полянката на малката принцеса, за да й е светло и усмихнато всеки ден.


И пчелички - за компания...


и цветчета... за да е пъстра и закачлива полянката...



И за финал ще разкажа за голямото шалте. То трябваше да е не само голямо, да носи свежо насторение с цветовете си, да е подходящо за пикник (т.е., да не пропуска влагате от поляната) и да си има дръжки - за удобство.


И тъй като нямаше начин подобни размери да бъдат събрани и капитонирани в ателието ми (борбата с гърба на шалтето особено щеше да затрудни работата ми, поради импрегнираността на материята), реших да се възползвам от наскоро споделена ми идея от приятел-куилтър: да го ушия на 4 ленти, които спокойно да капитонирам и за финал да събера... И се получи. В доста по-равностойна битка. За тези от вас, които не са се опитвали да проврат шалте с подобни размери под рамото на машината - не се шегувам. Битка си е. Докато внимаваш да не счупиш игла, да не буташ прекалено много материята, или да не издърпаш някой от слоевете така, че да се размине с другите 2 (най-често долният, та да остане при него една безболезнена за ползване, но естетически крайно неиздържана "бастичка"), все някой от другите краища успява да се свлече под ръба на масата, та опъна... да се наложи да бъде дваж по-силен...
Удовлетворението след подобна спечелена битка обаче е... огромно. А и когато съм доволна от крайния резултат... гледам с насмешка на ситуацията. Обкантвам щастлива, с усмивка. И като победител. 


Обичам нещата, които излизат изпод машината и ръцете ми. Всяко - с неговата си емоция и енергия. Това шалте обичам по особен начин. Вероятно е налудно, но мисълта, че някъде то ще побира едно цяло, щастливо семейство, действа тонизиращо и невероятно зареждащо. Повярвайте ми. Беше дълъг проект... но съм убедена, че всяка минута в него си е струвала. Както и за всеки друг подобен проект - независимо дали е бебешко шалте, единично или семейно такова, мисълта, че създаваш нещо от сърце и докато го правиш вплиташ положителната си емоция в него, ти дава сили да продължиш. Удоволствието от ръчно-създадените великолепия е неописуема. Тя просто се усеща...

неделя, 24 август 2014 г.

Триград, Аркан Хан и приятелите...

За Богородица получих нелеката задача да съчиня книгоподвързия за Мария. Мария, от "Аркан Хан". За онези от вас, които не са ходили в Триград, не са се запознали с нея, Марго, Пеци, Кая и кончетата... имате да наваксвате.
Когато преди три години Мария и семейството ни ни поканиха да участваме в "Творилница" в Триград, нямахме колебания, че отиваме. И участваме. Родопите са в сърцата на семейството ми. Триград е специален за нас по ред причини. А от няколко години си имаме поне още дузина... свързани са тъкмо с крайната част на селото. Там, където е конната база, тишината, кучетата, рекичката... и познатите усмихнати лица.
И така... идеята за книгоподвързията се зароди на мига, в който Марго (великолепната й дъщеря) ми довери, че само Мария си няма все още книгоподвързия. 
Реализацията на идеята, обаче, се оказа малко по-трудна. Два дни я преправях, кроях, чертах... и размествах пластове... за да се получи ето това:


Открих най-приказната (по мое мнение) фотография на Аркан хан (сниман през зимата, разбира се) и се помъчих да я пресъздам.

(фотография: http://www.journey.bg)

Защо избрах зимата ли? Ами, още по-приказно ми се струва усещането... Мъглата, която беше обгърнала склоновете около Аркан хан и снегът, който беше покрил поляната, че и пушещото коминче, някак силно ме привличат и всякак създават усещане за спокойствие, уют и топлина в душата.
А и да си призная - зимата не съм стъпвала там. Та, си го пожелах...


Намерих и най-подходящия книгоразделител - конче. Като за Мария. Аркан Хан, конната база. И приятелствата!

петък, 23 май 2014 г.

10 основателни причини за шиенето на книгоподвързии

Хм... та, понеже напоследък ми е домъчняло за усмивки и розови мисли, аумих си да споделя 10 основателни причини, които продължават да ме провокират да шия подвързии за книги.
А те са:

  • Така и не успях да стана балерина. А в невръстна възраст особено много исках (банално момичешко желание. Копнеж. Уви, банална причина за тотален неуспех и обреченост на начинанието – наднормено тегло и 100 % недостиг на амбиция - моя и родителска)
  • Харесвам пчеличките и организираността им (Меда го оставям изцяло на тях. Не ми е страст). Но някак, струва ми се, все още не ми достига стройният порядък. Та, поне мога да си помечтая :)
  • Причина номер 3 е любовта ми към кучовете. Цял живот ги обичам. Винаги в семейството ми е имало място поне за едно (понякога и две, дори три... рядко повече)
  • Никога не ме е бивало в оригами упражненията. Не успях да намеря търпението в себе си да завърша цяла фигурка. Била тя и лодчица. Но пък мога да я апликирам с удоволствие.
  • Основата на книгоподвързията е като платно в главата ми. Провокира въображението ми. И ме кара да обмислям, премислям и намислям новости... И го намирам за основателна причина да продължавам да го правя - да се главоблъскам :)
  • Като дете прекарвах лятото при баба си и дядо си. Обичах да прегръщам зайчетата при тях. Недоумявах някак, че макар и пухкави и меки не са играчки, ами са съвсем живички. И ушите им съвсем не ми принадлежат. А ги намирах за „кадифени”. Сега реших, че са чудесен книгоразделител. Че дори два :)
  • Угаждам си. И ми угаждат. С шоколад. И бонбони. И всякакви шоколадови разкошотии. Веднъж дори участвах във фокус група – за да улесним производителите как и какво да подобрят в... едни там сладкишчета. Най-обичам обаче да се завия под одеяло, в неделя. С книга.
  • Веднъж видях лисичка в гората. Носеше зайче в устата си. Спогледахме се за части от секундата. И после тя, разбира се, се спотаи. Мога само да ги апликирам. Макар и наивистично. Прекрасно знам, че са диви и нямат място при питомните животни. Или на нечий врат...
  • Обичам да пиша писма. Така и не се сподобих с „непознато съветско другарче”, но пък имах дузина познати другарчета, на които изпращах и от които получавах писма. И беше чудно. И сега пиша. И ми пишат. Мейли. Писмата ми липсват, но пък комуникацията с Бг Пощи – никак. Та, затова – на книгоподвързия. Безболезнено е. И мило.
  • Така и нямах униформа в училище. И слава Богу! Достатъчно неприятна ми беше тъмносинята плисирана пола и релефният бял чорапогащник. Същият, по необясними за мен причини никога не беше удобен, напротив - винаги се свличаше. А естестически погледнато беше чисто и просто отблъскващ – особено с коленете, с които всичките ми съученички (и аз) се сподобивахме до голямото междучасие. Та, понеже нямах униформа, рядко ми се е налагало да обличам риза. Оказа се, Никак не ми отива. А харесвам. Особено мъжките. И вратовръзките – толкова чудно красив и вероятно силно неудобен препинателен знак на мъжкия костюм. Мога да си ушия, щом никога няма да нося...


П.П. Имам още стотици подобни причини да продължавам да се занимавам с това, което правя... Но засега реших да споделя едва десет :)