Докато "върви" подготовката ми за handmade day, реших да споделя една от последните си радости... и емоции.
Ахам, иде реч за кукленския пачуърк. С две думи: преди около месец (мисля) реших да взема да се престраша и да се включа в есенната игра, която обявиха девойките от "Пачуърк БГ". А именно: да ушием кукленско пачуърк одеалце, на есенна тема. С размери: 50 см х 50 см. Свобода: пълна. Краен срок: все още не е изтекъл, 31 октомври. За кого е предназначено ли? Ами, за "незнайно" другарче. Или - всеки знае за кого майстори, но никак не е наясно от кого ще получи измайсторено нещенце. Изненада!
И понеже, не болеше (заявката за участие, нито самото ми участие), та дори напротив - беше ми толкова слънчево и приятно докато шиех одеалцето за моето другарче, реших и тук да споделя усмивката си. А и все пак, другарчето вече го получи, та няма опасност да разваля изненадата:
И... това е одеалцето, в целия му блясък...
има си два бухала...
и цели две тикви...
както и дърво...
искаше ми се да събера най-слънчевите, ярки и пълни с настроение платове, с които разполагах... и мисля, че се получи.
освен размера, забравих да спомена, че одеалцето е напълно и 100 % памук. Гърбът му е "американ" и разбира се, юталин.
Одеалцето замина и пропътува разстоянието Пловдив-Русе успешно, намери Валя (моето другарче в играта) и й донесе усмивки и настроение (надявам се дълбоко).
А що се отнася до моето одеалце (за което тръпна в очакване да получа), все още го чакам... търпеливо и с усмивка... и обещавам като го получа, да го покажа :)))
Няма по-красиви цветове от есенните... за мен, поне. Радвайте им се!
Мила Яна, едва днес попаднах на тази твоя публикация и искам още веднъж да ти благодаря за емоцията, настроението и излъчването на твоя подарък. Той краси кухненската ми маса през всички сезони и ме кара да се усмихвам!
ОтговорИзтриване18 август 2012г. Валя