За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

неделя, 10 юни 2018 г.

Reuse & recycle: част... поредна

Неделя е ден за откровения при мен, драги ми. Не знам как е при вас, но в края на седмицата обикновено при мен се прави равносметка. От години е така. Несъзнателно, но вече се е превърнало в навик. Вероятно заради Кеворк Кеворкян. Като дете го обвинявах за неделната скука, за това, че в понеделник сме на училище (а той води най-скучното на света публицистично предаване... и най-лошото, което вършеше: понякога така се оплитаха в разговора със събеседника му, че пропускаха излъчването на "Пинко"). Разбира се, всичко това с годините премина. Събеседникът по желание чак взе да ми се струва интересен... Човек никога не знае. Но, да се върнем на неделите... едни такива протяжни, сутрините им дълги и многообещаващи, следобедите им ужасяващо кратки и невъзможни да се свърши всичката замислена щуротия през деня... Та, затова, реших да измествам по малко онази неделна бучка, дето ми засядаше преди години в стомаха и чакаше (уж) небрежно понеделника, с равносметки за изминалите дни.
Ей такъв е случаят и с рециклираните материали в ателието ми: деним и тънки (като за мъжки ризи) памучни платове. Малко стресиращо изглежда разтурията, когато започвам да кроя... и слагам погледа тип "говори ми, не ми пречиш". Но пък резултатът винаги ми харесва. И равносметката от свършената работа винаги (досега) е била с положителен знак. Може би от обсесията ми с денима. А може би поради факта, че винаги съм харесвала мъжкия тип дрехи в пъти повече пред чиста проба дамските... Знам ли?! Но е факт, че съчетанието на тези две материи ми носи истинско удоволствие за работа, както и после при допир... Плюс -- винаги има поне по един джоб на подвързия... Защото човек никога не знае къде ще го хване добрата книги... на път ли, в метрото ли... и винаги е добре да имаш молив и лист под ръка... аз съм от хората, които си записват страниците и редовете в книгите (когато нещо силно ги впечатли), вместо да пишат в самата книга (това тъкмо ми се види кощунствена намеса в текста... )
Та, такива неща в неделя... Малко разтурии и една идея равносметка за свършената през седмицата работа.