За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

сряда, 3 януари 2018 г.

"първите седем" на блога

Обикновено в края на всяка календарна година си давам сметка какво количество работа е останало зад гърба ми. Е, тази година е в самото начало на новата. Не съм най-работната на този свят, просто при мен количеството работа е видима величина. Не, няма да ви занимавам с цифри. Чужди са ми и винаги са ми звучали скучно. Не знам нито колко подвързии за книги успях да ушия, нито колко нови муцуни успях да нарисувам. Знам, че блогът навърши 7 години. 

Първите седем в работата ми се оказаха сложни, понякога трудни, на моменти леко отчайващи, но в по-голямата част от времето - бяха възпитателни, забавни, креативни и провокиращи... Изобщо, хубаво е да имаш втори шанс за "първите седем". На доста неща се научаваш. Преди седем години, например, не знаех, че мога да шия. Както и не знаех, че акварелът не хапе, нито че ще се влюбя в различните текстури акварелни хартии... 

Не знаех също и че ще ми се наложи да обяснявам подробно за работата си: какво правя, защо го правя? Или защо изглежда така (а не онака)... Защо работя с определени платове, хора и по свое усмотрение... Изобщо, не знаех, че след седем години ще трябва да отстоявам повече идеите си, отколкото когато и да било. Обаче! За седем години работата ми достигна до такива местенца, каквито само мога да мечтая да посетя. Ахам! Хубаво е да знаеш, че има някъде във Финландия едно момиче, което се завива с твое пачуърк шалте... Както и в Бразилия едно бебешко кубче забавлява мъничко човеченце... 




Или пък в Канада, където две дами ще разхождат отпечатъци от листа на ореха на двора, здравеца от градинката на майка ми... и евкалипт (от цветарския магазин вече). Мдам, ще ги разхождат на шалове. Нещо нетипично за мен, но тъкмо онова, което от години искам да пробвам: пачуърк дрехи. Някак за тези седем години кръпките толкова станаха част от мен, че ми се ще все повече да ги нося непрекъснато. Защо е важно да навършиш първите седем ли? Мисля, че за мен те бяха и сериозна доза урок на търпение. Ето, листата евкалипт, например, издирвах половин година (оказа се онази половина, в която няма евкалипт в България). И ако си мислите, че един телец лесно се отказва, то да ви кажа - първите опити бяха с листа на приятелка, която след сериозно обяснение и убеждаване беше ги намерила от братовчед в Бурса. После тормозех друга приятелка (срам не срам) да качи една, две клонки в самолета от Атина (тук е мястото да споделя,че часовете, прекарани в търсене на изгодни полети до Атина с ниско бюджетни компании не бяха малко... за сведение на изпращачите -- полети има, уви, не успях да отида). И след като проглуших (почти) всички приятели и няколко цветарски магазина, нейсе... сезонът на евкалипта в България най-сетне настъпи и идеята беше успешно реализирана.




Тъй че клен, орех, здравец, евкалипт, папрат и някои други успешно бяха отпечатани (да, броя поредния екопринт опит за успешно реализиран) с желязо, че и без...  И за първи път от години имах колебания дали всъщност това не беше моят шал... Уви, ден по-късно беше опакован да отпътува като коледен подарък за Канада (с ясната уговорка да повторя опитите за още една дама в далечния север). 






Изводите от цялата одисея ли: естествено който търси - намира. Но и да знаете: преди да се захванете с поредния експеримент, помислете дали ви е дошло точното време. Така, де. Трите вида коприна за конкретните шалове бяха меко казано "като живи". Борбата беше епична, но телешките качества понякога и помагат, мили ми. Търпение му е майката. И спокойствие. Освен това, да... не е за пропускане да отбележа, че търсих помощ от приятел (майка ми) за плъстените елементи -- комбинация между ръчно тъкана коприна и австралийско мерино, както и някои скелитизирани листа... Изобщо, драги ми, да живеят експериментите. За да е интересно и за напред. 









Иначе казано, 2017-та беше трудна (ако трябва да споделям лични преживявания), но пък динамична, интересна, провокираща и интересна (в "професионален" аспект... кавичките ги слагам, защото съм от щастливите хора, намерили себе си в заниманието си... та, просто "работа" ми е чуждо да кажа). Имаше бродерии (от национален и личен характер - т.е., когато е необходимо да нарисуваш 15 котки в една стая, мобилизираш се и ги рисуваш... нищо, че в момента и една нямаш пред очите си. То, и крокодил нямаш, но понякога образът му се загнездва в главата ти и не ти дава мира, докато не се появи на апликация). 2017-та беше годината и на бабините дантелени отпечатъци... Както и на картографирания Пловдив и изобщо на доста други хрумвания, които в началото на всяка година не си и представяш, че ще те навестят. 
Та такива разни... 2018-та е на ред. Нямам представа какво ще ми донесе, но се надявам да има един вагон предизвикателства. И между нас казано -- тази година ще се събират листа. Много листа. Защото няма по-интересно нещо от отпечатването им... За мен поне. За вас - не знам!