За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

четвъртък, 11 април 2019 г.

Как едно прасе избира нов дом

Прасето, мили мои, и то като нас, било човек (или прасе?!), когато е на път. Стегнахме багажите преди седмица, инструктирахме домашните четириноги да бъдат послушни и да пазят къщата, нарамихме прасето (същото онова, което "говори с морето") и се отправихме на кратко пътешествие. 


В доказателство на историята ми прилагам наличния снимков материал, за да проследите и вие прасешката екскурзия или къде се дяна прасето ми.
Като всеки уважаващ себе си пасажер, прасето се качи на предната седалка, та белким проследи всички подробности, пролетни белези, прелетни птици и странни автомобили по пътя...


И да знаете, интересни имена на населени места видя прасето, та и аз покрай него. То не беше Пчелиново, Мишеморков хан, Вонеща вода, Мечка... богат избор. Имена да иска човек!


Няма да крия, ние с прасето, поздравихме мислено всички жители на тези села и градчета с интересни имена, прекосихме Велико Търново, преборихме участък със запалени стърнища (току до пътя, уви!) и стъпихме на Дунав мост... където, драги, прасето така се развълнува (първо - пресича граница, второ - минава по мост и трето - над река, и то не коя да е!), че като му се дръпнаха ушите и изпънаха вратните жили, та чак в румънско ги отпусна... 


Добре, че румънско не беше много далече, та всички отдъхнахме. Там, видите ли, ни посрещнаха чудни домакини -- четириногата, брадата и сплъстена "черга", на кратко - Дарки. Прасетата обичат кучета, да знаете. Или поне моите обичат. Все пак за кратко обитават домашното ателие, което е чиста проба територия на двама не по-различни от Дарки, същества. Вярно, по-млади и вироглави, но от неговата порода.  



Дотук с кучетата и близките ни контакти с тях. Оттук насетне са цветята. Защото, драги, като попаднеш в края на март в Букурещ, не само навън се разлиства и раззеленява. Навсякъде бяхме обградени от цветове и пролет. Прасето се влюби в орхидеите, магнолиите и всичките бели, жълти и розови нацъфтели храсти...




И така се развълнува (пък и аз покрай него, признавам), че реши да остане в Букурещ (а аз дори не разбрах кога и как точно се случи тази работа). Без да се сбогуваме (ама, това, защото то знае, че никак не ме бива в тези моменти), без излишни обяснения, реши и остана. И така, мили ми, това е последната снимка на прасето с моя милост. Прасето се самопровъзгласи в Прасеску и остана да живее някъде там, в Букурещ... надявам се се разхожда редовно с някое малко румънско момиченце или момченце, държи се възпитано и го обичат от сърце.


Ако се чудите дали не страдах, то не се чудете - страдах. Върнах се по стъпките си, търсих го, но вместо него открихме ей този книжен оазис. Три етажа книги, плюс допълнителен етаж за меломани. Хубава книжарница с други думи. И понеже не ми е възможно да устоя на всички изкушения в книжарниците, то все пак си купихме книгите, които търсихме и едно друго прасе се появи в полезрението ми.  


Обичам Оруел, "Животинската ферма" и стила му, та ето защо поехме обратно към Пловдив отново с прасе...



Защото, мили мои, както се казва в тази книга "всички сме равни, но някои са по-равни от други" или когато не вземеш със себе си едно прасе на разходка до Истанбул (невъзпитано малко ми се стори), то в Букурещ то си намира нов дом... 

Няма коментари:

Публикуване на коментар