За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

сряда, 27 януари 2016 г.

You've got mail / Историята на един "пощальон"

И така, мили мои, пощальонът се появи на бял свят. Той е част от една нова серия физиономии (или по мое мнение "муцуни") - плод на съвместна работа (между мен - шивач-експериментатор и Теч - гигант-график)
Как се "ражда" един пощальон върху подвързия за книги?
* На първо място ви трябва някой, който да го "види". Добре е да имате приятелче художник (график, илюстратор, аниматор или друга персона, за която моливите започват поне от 4B), който не просто да харесва работата ви, ами да се довери на възможностите ви да пресъздадете (доколкото е възможно) образите му. Аз съм влюбена в работите на Теч (http://techwoo.blogspot.bg), в муцуните, които час по час виждам, че е нарисувала... и си чакам кротко новите персонажи. От време на време се примолвам да видя скицника с портретите (значи... трудно ми е да го опиша, но с две думи: това е безценен скицник с петдесетина, може и повече, портрети - различни по професия, социален статус, географска принадлежност, емоция и характер. Но всички са повече от привлекателни. Някои дори обичам истински!)
* После... добре е да имате под ръка добра музика (че понякога тези, дето рисуват, обичат и да припяват), добро настроение, кофа вицове, светлина, топлина (последните две най вече в душата) и... някоя друга ябълка (може и мандарина, зависи как потръгне приказката)
* Та, тъй като спазих тези две важни условия, се сподобих с нов персонаж за подвързиите... (да казвам ли, че си паснахме от раз? Оживя ми този чичо Пешо)


* После... добре е да имате отношение както към пощальоните, така и към БГ Пощи като цяло. Аз имам. Кога топло, кога не толкова, но важното е, че имам. И като видя плат с пощенски марки, си купувам... После го оставям да си престои, да си почака реда и като му дойде времето, да го ползвам. 




* После се въоръжавате с търпение: първоначално за подбирането на парченцата за апликациите (не съм снимала цялата камара, в която всеки път ровичкам, че не е особено добра картинката. Да речем: никак)


* После търпеливо подбирате подходящите нюанси конци, любувате се десетина минути на текстилния образ и изрезките, а бързичко изхвърляте остатъците (не повече от десетина. В противен случай рискувате да ги задържите отново)



* После? После се въоръжавате с нова доза търпение. За ушиване на апликацията. Сменяте доста конци, но това е от съществено значение, ако държите да получите добра апликация. А аз държа. Много държа. Държа да не излизам извън контурите на апликацията, както и да не навлизам в образа. (Сигурно е остатък от книжките за оцветяване... От дете не разбирам как е възможно да оцветяваш и да излезеш извън очертанията?! Четох на скоро, че това било проява на индивидуалност. Мммм, по-добра проява ми се струва като нарисуваш нещо. А пък като оцветяваш - придържай се към оригинала. Та, и в апликацията така. Ако ще я има - да не е крива, разръфана или с не спазени контури )



* Какво остана ли? Остана да се добави "контур" на апликацията. Дали ще е с една идея по-силен нюанс на конеца или просто черен контур (като на някои анимации) - въпрос на избор. Този път избрах първия вариант. Добавих надпис към подвързията (за да има препинателен знак в моята глава), подбрах копче и висулка за книгоразделителя (неизменна част от подвързиите ми), избродирах фините детайли по мустаците и бакенбардите... и го пуснах да търси дом.





* Какво се случи ли? Ами... те, миличките, (той - пощальонът и тя - подвързията за книги) събраха куп почитатели. Една прелестна дама го отнесе още преди да направя подробна и добра фотосесия на готовата подвързия. А аз съм доволна. Мисията - изпълнена (образът - пренесен от лист върху текстил и още една усмивка - предизвикана). Теч, благодаря! Велика(н) си, да знаеш!
* Какво следва от тук на сетне ли? Още образи, които са нарисувани и чакат да бъдат ушити... Както се казва: to be continue... 

2 коментара:

  1. С подобни статии изработката направо се одухотворява и започва да живее някакъв свой, уникален и пъстър живот :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Галена, толкова неща покрай нас са пъстри... Но не винаги остава време да ги споделим с другите. За този пощальон нямаше начин да не намеря време :)

      Изтриване