За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

неделя, 23 август 2015 г.

Детайлите в апликациите

Апликациите са нещото, което ми доставя истинско удоволствие докато шия. От рисуването им (често директно върху лицевата част на плата - не защото съм толкова добра, а защото нямам търпение да обърна огледален образ в главата си и да го нарисувам на гърба. А и честно казано, не съм убедена, че би ми се получило), през изрязването им, до ушиването. Понякога не харесвам крайния резултат. Друг път ми се вижда незавършен. И тогава решавам, че неизбежно имам нужда от контур. И съм доволна, когато съм права в това си решение. Дали на вас ви харесва - представа нямам, но аз съм доволна от крайния резултат.
В началото на юли реших, че е време за някоя по-различна апликация - от онези, наподобяващи портретните. Изгледала съм доста такива... Само че рядко харесвам някой от портретите. Може би цветовете ми идват в повече. А детайлите - прекалено малко... За да се получи добра апликация, обаче, според мен има нужда от определени детайли. Така де, ако ще има претенцията за детайлност - да си има всичко необходимо. Пък, ако ли не - да е анимирано-стилизирана (крайно субективно мнение, разбира се).
И се захванах с едни кестени. Уж за проба. Да видя дали ще успея да ги апликирам (с ясната мисъл, че трябва да се получат). Имам си едни такива "специални отношения" с кестените. Mоже да съм открила сиропираните и заляти с шоколад кестени малко по-късно, отколкото ми се иска, но пък не ядливите ги събирам всяка есен. От дете. Училищен навик.  





Крайният резултат се получи задоволителен... Макар че още тогава имаше нещо, което упорито ме тормозеше. Разбрах, че дръжките-точилки (на моята апликация) са крайно неуместни, едва след като подарих кестените на друг един техен фен. Уви, късно. "За следващия път ще знам" (а то - следващият път излиза нещо друго не на мястото си)






Това са Минка, Оливър и Марта... ако не греша. Като продължение на сбърканите кестени, Минка-кльощавата египтянка се сподоби с шия като на булдог.



За сметка на това персиецът направо оживя... Беше трудно. Истинска битка при рязането, събирането и разместването на миниатюрните парченца (все пак апликацията беше ограничена до размери от16 х 13 см, а детайлите - по около сантиметър-два).
И остана най-важното: притежателите им да са доволни. Кестените бяха приети с усмивка и са окачени... За Минка и компания получих сърдечна и широка приятелска прегръдка. А персиецът... той замина за София и ми спечели ново чудесно познанство!
Благодаря!