Специално за специалитетите

Мислех да пиша за специалните ръкоделия, които правя. Мислих дълго обаче преди изобщо да се захвана да пиша този пост. Всъщност измислих, че "специални" са всички неща, които създавам. Вероятно звучи помпозно. И претенциозно. Но е факт.
Сигурна съм, че тези от вас, които създават подобни неща с ръцете си прекрасно ще разберат. Вероятно трябва да се съглася и с подозрението, че "специални" са само тези, които са специално поръчани. Вероятно. Но не ми харесва да го правя. Онези, които са създадени по повод и с ясна цел са специални до толкова, доколкото имат ясен адресат. Всички останали обаче не са по-малко специални... защото вярвам, че са създадени са някого конкретно. Чакат своя собственик, за да се видят като "специални" в очите му. 

Днес реших да разкажа някои съвсем специални "истории" за някои специални ръкоделия, които съм създала. Без да навлизам докрай в личното пространство на притежаващите ги. Надявам се.
Р. е малка, красива, обичлива, първородна, на приятели... гушка се и ми гука, като се видим. Чакана е. И съм щастлива, че можах да я видя, да си поговорим "по женски", да подишаме заедно. Носи цветно име. Или по-скоро име на цвете. Нямах представа какво ще й съчиня, но бях сигурна, че ще си е нейно. Отне известно време, няма да крия. Но пък стана цветно, нежно, пъстро и изключително специално. Одеалце. Зиг-заг... такъв, какъвто исках да пробвам от доста време, но все не се решавах. Нейсе, дойде му времето.

бяло...

оранжево-минзухарено

лилаво-минзухарено...

и малко лавандулово... за разкош

Това е специалитетът за Р., с нейното цветно име и цветно одеало.
Сега, за Филип Карамелски иде реч. Специален, не само заради името си. Специално, преди време (без изобщо да подозирам за Филип) намерих, харесах и се сподобих с няколко колички на плат. Бонбонени едни такива. Поне така ми се видяха като ги поръчвах и после, когато ги разгърнах вкъщи. И то, видите ли, не след дълго се появи поръчение за одеало, за съвсем малък господин, на което би било добре да има коли... и то пък, младежът носел звучното име Филип Карамелски. Като бонбон... поне по мой вкус.

И ето ви едни улици... с малко плаха, но все пак налична маркировка... и едни коли и знаци за движение...

на одеалото на Филип

на теория улиците бяха добре подредени и редът беше непоклатим... уви, докато не приших ей този знак, който незнайно защо упорито ми звучеше като "път с предимство", а не разрешение за обратен завой... мдам, на моето шалте няма възможност за обратен завой...

понякога бонбонените "завиват" в различни посоки...

Специално беше и едно портмоне, което трябваше да въплъти не само любимите цветове (на колежката, която заминава), а и нещо типично наше, българско в себе си... 

Любимите чипровски мотиви какво са, ако не нещо специално? Наше си, типично и мило?

 ...

За да напомня...

като глаголицата, която стигна до Канада... където някои специални символи ще напомнят за една специална азбука...

  

не особено удобна за печат, но пък... великолепна за романтичен привкус на една книгоподвързия...

Специална е и тази книгоподвързия. По мое мнение. Заради предназначението й, да. Заради вълнената книга (100 % иглонабивна, Nakoart)... Заради самото отношение към книгата... Да я подвържеш с книга :)

И си търси специалният притежател... все още

И вярвам, че ще се намерят. Така, както водните кончета намериха нов дом. 

и книги...

Така, както ангелът, който подготвих за Благовещение и Дървото на ангелите (на фондация "Искам бебе") намери своите близнаци... не, че отиде при тях... той получи етикетче с имената на децата (две братчета от Нова загора), родени "ин витро" и беше техният представител в президентството и на Дървото на ангелите. 

Всяко ръкоделие е специално. Когато е създадено с цялото търпение на света и невероятното желание да предизвика нечия усмивка. 

Благодаря ви!