Св. Валентински работилнички... по болярски

Мисля си, че ако преди повече от 200 години някой беше опитал да обясни на Джон Пембъртън, че черната напитка, която създава не само ще бъде разпознаваема в целия свят, ами и доста продаваема (пак в световен мащаб), вероятно горкият той, би взел пророка си за... сбъркан.

Та, си мисля със същата сила на логиката (като екс-потребител и пристрастен фен на същата черна газирана работа :)), че ако преди няколко години някой ми беше казал, че след време моя милост и всички ние (екипът ни) от Ръкоделницата ще организираме работилничка и ще участваме в "team-building" събитие на "Кока-кола"... та, вероятно би ми се сторило несериозно. 

Уви, пак със закъснение (този път доста по-малко от последното ми такова) ще ви разкажа за тазгодишния Св. Валентин на Ръкоделницата и авторите в нея. 

В кратце: получихме отговорната задачка да съставим план за работилничка, да изработим материалите, да участваме и обучим около 50 усмихнати и позитивни човека как да пришият, избродират, изрежат, залепят и нарисуват... своите чанти (или както любезно ги нарича моя милост- еко-торби, прекрасни за пазар, но и за всякакви други цели). 

И така... действие първо за нас протече в кроене, рязане, ушиване, подлепяне, плетене, плъстене, иглонабиване... и така, докато се сдобихме с точния брой чанти и необходимите ни апликации към тях (тук е мястото да кажа, че без невероятното рамо и всеотдайност на Весито, Нако, Дианчето и Гери, тази работилница нямаше как да се случи. Благодаря ви, мили мои!).

 После тръгнахме на пътешествие... 

И стигнахме до Арбанаси... само на няколко километра от болярците :)

и се захванахме за работа: едни да помагаме с режем, подлепянето и гладенето... (моя милост)

 други да помагат с пришиването на иглонабивните вълнени макетчета (Нако и Дианчето)

 трети пък направо нямаха нужда от нас... само им трябваше свобода да развихрят въображението си... и да прекроят и доукрасят помощните апликации...

 и така докато едни пишеха и крояха...

 други направо рисуваха...

 тук доизвайваме 3D вълнената бутилка "Кока-кола" :)

 а тук Весито се радва от разстояние на бродеровъчните умения на участниците в работилничката ни :)

 Гери дава допълнителни пояснения за маркерите и двойно подлепващото (вероятно :))

 като цяло обаче... имаше доста усмивки :))

 и старание...

 и нестандартни дизайнерски решения...

 както и не дотам нестандартни...

 няма как да не усетите усърдието просто...

 и креативността...

 и цялата емоция...

 с които постигнахме това...

 и това...

 разбира се, и това... :)

И смея да твърдя, че въпреки на пръв поглед нелеката и мъчна задачка на участниците, всъщност тя (задачката) се оказа забавна и съвсем не страшна...

 за никого...

 така де... с усмивка преборихме дори и ютията

 и независимо дали с общи усилия...

или напълно самостоятелно...

 всички се справиха повече от великолепно!

 и бяха... щастливи (както и ние - винаги е удоволствие да провокираш нечия усмивка)

 и ето ни трите грации...

че дори и четирите (Дианчето, Весито, моя милост и Гери - отляво на дясно)... в края на работилничката
 

че някои дори успяха и да позират с "чуждите чанти"...

А тази ви я оставям за последно... от рубриката "героите са уморени"

И все пак... уверявам ви, това беше най-наситеният на емоции Св. Валентин, който съм имала. От положителните емоции. Онези, които викат усмивката на лицето. Е, да... денят ми започна чудно, но пък приключи великолепно! 

Трябва ли да споменавам, че сме благодарни на организаторите, че ни потърсиха, довериха и преобърнаха деня ни (в хубавия смисъл на едно преобръщане)?! Трябва. Благодарим! 

А вечерта след работилничката ли? Посветихме я на Трифон Зарезан... Все пак, два празника в един - кой да пренебрегнем?!