Да изчезнеш... за седмица (почти)

Седмица преди Великден (православният, иначе - тъкмо в седмицата на католическия) стартирахме поредното семейно Балканско пътешествие. Този път с крайни точки Белград - Загреб - Любляна. И екип странстващи - една вълнена овца + подвързия за книга (и "Пътуване по посока на сянката"... тъкмо като за подобен тип пътешествие)
Умувах какво и как да ви разкажа за местата... и се спрях просто на фотографиите, които направих... Едва ли ще мога да обясня защо Белград, макар сив и дъждовен, ми се стори носталгично познат, близък и съвсем като София (но в годините, в които се пушеше открито на закрити места :))
Нито ще мога да ви разкажа за смесицата от ред и балкански привкус в Загреб... Че най-вкусните чевапи там все пак ни ги приготви сараевка, която като разбра откъде сме, блесна с познания, че в Пловдив имаме прекрасен университет за дентална медицина (тук нито мога да потвърдя, нито да оборя тезата)... Но ако попаднете в Загреб, посетете Музея за съвременно изкуство. Зареждащо, вдъхновяващо и прекрасно място... (Белградският, уви, беше затворен за ремонт. За сметка на това има достатъчно галерии, отворени до тъмно)
За Любляна бих ви споделила най-малко. Не защото няма какво, а защото си пожелах да се върна. За по-дълго. Малка и уютна столица, с великолепни книжарници (и безкрайно любезни книжари), зелени, просторни и прелестни паркове... и река, която те тегли непрекъснато.

И така - "Free your mind" (книгоподвързията ми за пътешествия и ваканции) пред Скупщината, в Белград.  

Графити да искаш в Белград... Красиви, различни, политически коректни (и не дотам коректни), цветни, реалистични... в подлези, безистени. Навсякъде

и моя милост...

Из алеите на Ташмайдан...

както и пред катедралата в старата част на Загреб...

та, дори и на чаша горещ шоколад... в добра компания

Загреб. Отново. Отражения и размисли разни

и в парковете...

както и при 18 градуса (според термометъра), но при неимоверно силен и неприятен вятър

Загреб - в синьо-сиви цветове, предпролетно кокетен, подреден и невероятно красив... в очите на малката ни група...

Любляна, Любляница, драконите и ние...

и графиците...

Avtonomni kulturni center Metelkova mesto 

и видяхме Любляна отвисоко...

и от Драконовия мост...

и преди да поемем обратно към вкъщи...

си пожелах да се върна за по-дълго... и на вас го пожелавам!

Равностранни триъгълни кръпки

Нямам си триъгълник с 60 градусови ъгли. А много ми се щеше да шия 60-градусови триъгълници. И... реших да използвам по-дългият, но по-реалистичният в моя случай вариант - линиите ми все пак имат едни прекрасни 30 и 60-градусови пунктири, проектирани и отпечатани вероятно тъкмо за умници като моя милост... И се започна двудневна битка (за онези от вас, които не ме познават - математиката не е силната ми страна, при все че ежедневно се упражнявам покрай кръпкосването). Пресметнах, превъртях платовете, които ми се струваха най-удачни, начертах идеята и разкроих 128 бр. равностранни триъгълника за четирите подложки за хранене. 

И така: за подложка с размери 30 см х 40 см, ще са ви необходими 32 бр триъгълници, със страна 10,5 см (всичко това, ако решите да повторите "невероятно сложната" за пресмятане и чертеж схема от 4 реда х 7 бр. равностранни триъгълника)

По-сложното (и неприятно очевадното за мен лично) е, ако при шиенето на редовете се застъпят връхчетата на триъгълниците. Успях да ги опазя...

И тъй като ми се вижда еднообразно и скучновато да съчетавам само два цвята, за всяка от подложките се постарах да има акцент. На "жълтата" добавих червен акцент, на "синята" - жълт, на "зелената" - син и на "червената" - зелен.

Капитонирах...

и ги подредих гордо на витрината на Ръкоделницата...

пролетни и цветни. Чакат допълнение. Тишлайфер. За да е пълна картината

Рецепта за мартенички

И така, уважаеми, моята рецепта за тазгодишните ми мартеничести изблици включваше: 

* вълна (изплъстени прилежно няколко правоъгълника в червено и бяло)

* памучни платове (бяло, червено, на точки, карета и цветчета... добри в този случай са съкровищата от "торбата ми за апликации" - полезни за мен изрезки от по-големи проекти, които в очите на някой друг вероятно са безполезни парченца... Заради неугледния вид на торбата със съкровищата - невъзможно ми е да ги подредя - няма да я представям във фотографии... ще оставя на въображението ви. Всеки с неговата представа за конци, изрезки и неразбория... М-м-м, същинска прелест, ей!)

* задължителен мартенски елемент - пресукан бяло-червен конец

* и някои дребни допълнения - мъниста тук-там (използвам ги пестеливо и разумно... поне така ми се струва) + иглички, за да закачим готовите мартенички към реверите (си)

Набавих си необходимите материали и се започна шиенето. Както винаги някои модели бяха предварително скицирани... други обаче се появиха спонтанно. Неподходящите идеи отхвърлих (напомням - оценката в крайно субективна. Както за подходящите, така и за определените като отпаднали)
Важното е, че почти всички (с малки изключения) успяха да намерят своите нови домове и собственици. Искрено им пожелавам здраве, червено-бели емоции... и скорошни пролетни усмивки!
Не съм забравила, ето и снимки на някои от моите мартеници:

За малките, но безкрайно важни неща

За да се появи една книгоподвързия, мили мои, са нужни много неща. Нужен е точният момент и точният мотив. Нужно е търпение (според някои в големи дози), конкретна концепция и огромно желание да създадеш нещо за някого, когото най-вероятно не познаваш, но би могъл да срещнеш. Някой ден.  

Ето защо най-бавното, трудно и енергоемко решение в работата ми е именно подборът на платовете. Нямам снимки от този етап на работа, защото не позволявам на най-близките ми да ме докачат в такива моменти... Но както ми казват, изглеждам "странно" и "зомбирано", докато оглеждам платовете. Рядко съзерцанието се свежда до секунда-две и правилен подбор в конкретната работа. Често това отнема повече време и включва връщане на някои платове, подмяна с други... 

После идва забавната част - рязане, рисуване, чертане... експериментиране, кроене и шиене. Експериментите са изключително важни. Самопровокацията е жизнено необходима. 

И не преувеличавам. Често се налага да работя с пълния набор от инструменти  - двете ножици (всяка с различно приложение - за вата и дебели платове; и нежна - за по-фините елементи), моливчето (да живеят Faber Castle и великолепните им моливи), ротационния нож (другите ми "ръце") и линеалите (различни по дължина и форма, в зависимост от предназначението им). За какво са ми необходими толкова много инструменти ли? За да е възможно най-прецизна работата ми. За да стигне максимално близо идеята в главата и душата ми до ръцете ви. А иначе, както съм чувала "пачуърк може да се шие и само с ножица, без нож и линеали". Може. Но резултатът не е този, който аз преследвам.

Следват апликациите... наглед нищо особено, но всяка от тях изисква максимална концентрация, взиране и подобаваща доза уважение. За да не нарушавам контура, за да сменя конеца, за да се завърти крачето под правилния ъгъл, в точния момент... Всъщност - нищо особено, но пипкаво (за някои) занимание. За мен е по-скоро медитативна практика. 

За десерт си оставям капитонирането. Защото е истинска страст, любов и предизвикателство. Понякога ръчната бродерия слага препинателния знак в проектите ми; друг път е някой надпис (свободно писан), а често е самото капитониране - безкрайните възмоности за прошиване, които въображението би могло да съчини.

Когато намеря копчето и книгоразделителя, които отговарят най-точно на сюжета на книгоподвързията ми, проектът вече е готов. Детайлите са душата на всяко ръчно създание... Та, затова и всеки етап е толкова важен и вероятно в очите на мнозина - продължителен. 

Платовете, с които работя са предимно дизайнерски. Пристигат от най-вече отвъд океана (когато не са италиански, японски или холандски). И всички са 100 % памучни. Харесвам памука, тъкмо толкова, колкото и лена... Защото са естествени материи. Меки, създават уют в личния ми свят, а и вероятно, защото съм възпитана с любов към тези материи.
Ако ще е лен, то предпочитам да е български. Ако ще е памук за шалте или подвързия за книга обаче, то ще е дизайнерски плат. Защо съм толкова претенциозна ли? Защото:

* платовете, с които работя са специално създадени за това, с което аз се занимавам - пачуърк (най-малкото, защото някой е умувал над дизайн, нишки, качество на щампа и всичко останало, което е необходимо, за да го подпише с името си)

* като специално мислени за платове за пачуърк, нишките на памука са тъкмо толкова добре сплетени, колкото е необходимо (за да не се спере допълнително плата при следваща употреба, например)

* щампите, които красят платовете ми са не просто различни, весели, забавни и "сладки", а са и със сериозно и доказано качество (т.е., дори и след продължителна употреба няма да видите особена разлика в цветовете)

* защото практиката ме е научила, че когато използвам платове от непознати производители, се появяват неочаквани "изненади" 

* защото знам колко е важно, когато си поръчаш нещо (или просто го видиш готово и си го купиш), то  да отговаря на изискванията ти. Всичко останало би било разочароващо. 

И може би сега би ви било една идея по-ясно защо е тази налудна физиономия, при получаването на колетче с платове... Защото всеки етап от работата ми е важен. Всеки материал и елемент е обмислен и "претеглен" доколко би издържал претенциите ми. А ако все още не вярвате, че платовете, за които говоря са различни и правилните, то има едни прекрасни дами в София, които упорито избират (измежду хилядите възможни), преговарят, поръчват и се опитват да продават прекрасни дизайнерски платове. Можете и сами да проверите:

* при Кети, в магазин Дверген

* при Боряна, в магазинчето й Patchwork House
* при Ирина и колегите й, в магазин Аксиома


Великолепието в работата ми е и възможността да съзерцавам, да се разхождам (макар и недостатъчно, според изискванията ми), да се радвам на малките неща... семейството си, приятелите и слънцето...

Както и на неочакваните изненади, директно свързани с работата ми. Така, например, при последната ми поръчка на любими платове от Robert Kaufman fabrics, ударих джакпота! Цели 3 платчета с бонус сантиметри. Кой не обича подаръците, кажете ми?!

 Та, благодаря ви, прекрасни, че вече четвърта година не спирате да ми се доверявате, да провокирате уменията ми, да експериментирате с мен нови идеи и странни на пръв поглед проекти. Всъщност... от всички детайли по веригата, вие сте най-ценният. Та, да съм облякла вече толкова любими, непознати, дебютиращи и специални на сърцата ви книги.
Ще продължавам... да шия! :)

Пачуърк разновидности

Купих си триъгълен линеал преди време. Голяма радост беше. Нищо, че го бях планувала за линеал с 60 градусови ъгли. Очевадно е, че още щом го получих установих, че не са. Нали са триъгълници? Та, понеже ентусиазмът покрай намирането му, поръчването и получаването му беше свръх... наложи се да отлежи половин година до дъската за рязане (половин година си е време достатъяно да събера главата си и след няколко успешни опити на книгоподвързия, да използвам линеала и за нещо по-голямо). Реших да е шалте. Но бебешко. Заради цветовете. Намерих нежни, свежи, ярки и идеално-бебешки (по мое мнение) платчета и се започна: рязането (3 дни), събирането (още 3 дни) и капитонирането + обкантването (тъкмо един ден). 

Това, разбира се е гърбът...

Сега ли? Сега му търся подходящото бебе, за да го завием... Радвам му се все още. И вярвам, че има някъде някое човече, което ще бъде завито тъкмо с това шалте. Пазя го, в Ръкоделницата.

И последваха и другите бебешки завивки - на квадрати. За Алисия. Особено милата, позитивна и с невереятно широка усмивка Алис, ми се довери 100 %-тово за платовете, както и способността ми да апликирам арменската азбука...

Тя, от своя страна, азбуката на мама и татко на бебе Алисия се оказаха невъзможна за разкодиране за мен загадка, но пък... многоцветна и с настроение. Вярвам, че квадратите, които приших на малката госпожица да достатъчно пъстри и ще са люпопитни и интересни съвсем скоро и за самата нея.

На Каролина-Белослава й предстоеше кръщене. А кръстницата й държеше да подари едно пухкаво детско шалте... с по детски-наивни апликации. Оказа се трудно намирането на подходящите нюанси (на полянката и небето), но все пак успяхме. 

Сложихме слънчице на полянката на малката принцеса, за да й е светло и усмихнато всеки ден.

И пчелички - за компания...

и цветчета... за да е пъстра и закачлива полянката...

И за финал ще разкажа за голямото шалте. То трябваше да е не само голямо, да носи свежо насторение с цветовете си, да е подходящо за пикник (т.е., да не пропуска влагате от поляната) и да си има дръжки - за удобство.

И тъй като нямаше начин подобни размери да бъдат събрани и капитонирани в ателието ми (борбата с гърба на шалтето особено щеше да затрудни работата ми, поради импрегнираността на материята), реших да се възползвам от наскоро споделена ми идея от приятел-куилтър: да го ушия на 4 ленти, които спокойно да капитонирам и за финал да събера... И се получи. В доста по-равностойна битка. За тези от вас, които не са се опитвали да проврат шалте с подобни размери под рамото на машината - не се шегувам. Битка си е. Докато внимаваш да не счупиш игла, да не буташ прекалено много материята, или да не издърпаш някой от слоевете така, че да се размине с другите 2 (най-често долният, та да остане при него една безболезнена за ползване, но естетически крайно неиздържана "бастичка"), все някой от другите краища успява да се свлече под ръба на масата, та опъна... да се наложи да бъде дваж по-силен...
Удовлетворението след подобна спечелена битка обаче е... огромно. А и когато съм доволна от крайния резултат... гледам с насмешка на ситуацията. Обкантвам щастлива, с усмивка. И като победител. 

Обичам нещата, които излизат изпод машината и ръцете ми. Всяко - с неговата си емоция и енергия. Това шалте обичам по особен начин. Вероятно е налудно, но мисълта, че някъде то ще побира едно цяло, щастливо семейство, действа тонизиращо и невероятно зареждащо. Повярвайте ми. Беше дълъг проект... но съм убедена, че всяка минута в него си е струвала. Както и за всеки друг подобен проект - независимо дали е бебешко шалте, единично или семейно такова, мисълта, че създаваш нещо от сърце и докато го правиш вплиташ положителната си емоция в него, ти дава сили да продължиш. Удоволствието от ръчно-създадените великолепия е неописуема. Тя просто се усеща...

Триград, Аркан Хан и приятелите...

За Богородица получих нелеката задача да съчиня книгоподвързия за Мария. Мария, от "Аркан Хан". За онези от вас, които не са ходили в Триград, не са се запознали с нея, Марго, Пеци, Кая и кончетата... имате да наваксвате.
Когато преди три години Мария и семейството ни ни поканиха да участваме в "Творилница" в Триград, нямахме колебания, че отиваме. И участваме. Родопите са в сърцата на семейството ми. Триград е специален за нас по ред причини. А от няколко години си имаме поне още дузина... свързани са тъкмо с крайната част на селото. Там, където е конната база, тишината, кучетата, рекичката... и познатите усмихнати лица.

И така... идеята за книгоподвързията се зароди на мига, в който Марго (великолепната й дъщеря) ми довери, че само Мария си няма все още книгоподвързия. 

Реализацията на идеята, обаче, се оказа малко по-трудна. Два дни я преправях, кроях, чертах... и размествах пластове... за да се получи ето това:

Открих най-приказната (по мое мнение) фотография на Аркан хан (сниман през зимата, разбира се) и се помъчих да я пресъздам.

(фотография: http://www.journey.bg)

Защо избрах зимата ли? Ами, още по-приказно ми се струва усещането... Мъглата, която беше обгърнала склоновете около Аркан хан и снегът, който беше покрил поляната, че и пушещото коминче, някак силно ме привличат и всякак създават усещане за спокойствие, уют и топлина в душата.
А и да си призная - зимата не съм стъпвала там. Та, си го пожелах...

Намерих и най-подходящия книгоразделител - конче. Като за Мария. Аркан Хан, конната база. И приятелствата!