Купих си триъгълен линеал преди време. Голяма радост беше. Нищо, че го бях планувала за линеал с 60 градусови ъгли. Очевадно е, че още щом го получих установих, че не са. Нали са триъгълници? Та, понеже ентусиазмът покрай намирането му, поръчването и получаването му беше свръх... наложи се да отлежи половин година до дъската за рязане (половин година си е време достатъяно да събера главата си и след няколко успешни опити на книгоподвързия, да използвам линеала и за нещо по-голямо). Реших да е шалте. Но бебешко. Заради цветовете. Намерих нежни, свежи, ярки и идеално-бебешки (по мое мнение) платчета и се започна: рязането (3 дни), събирането (още 3 дни) и капитонирането + обкантването (тъкмо един ден).
Това, разбира се е гърбът...
Сега ли? Сега му търся подходящото бебе, за да го завием... Радвам му се все още. И вярвам, че има някъде някое човече, което ще бъде завито тъкмо с това шалте. Пазя го, в Ръкоделницата.
И последваха и другите бебешки завивки - на квадрати. За Алисия. Особено милата, позитивна и с невереятно широка усмивка Алис, ми се довери 100 %-тово за платовете, както и способността ми да апликирам арменската азбука...
Тя, от своя страна, азбуката на мама и татко на бебе Алисия се оказаха невъзможна за разкодиране за мен загадка, но пък... многоцветна и с настроение. Вярвам, че квадратите, които приших на малката госпожица да достатъчно пъстри и ще са люпопитни и интересни съвсем скоро и за самата нея.
На Каролина-Белослава й предстоеше кръщене. А кръстницата й държеше да подари едно пухкаво детско шалте... с по детски-наивни апликации. Оказа се трудно намирането на подходящите нюанси (на полянката и небето), но все пак успяхме.
Сложихме слънчице на полянката на малката принцеса, за да й е светло и усмихнато всеки ден.
И пчелички - за компания...
и цветчета... за да е пъстра и закачлива полянката...
И за финал ще разкажа за голямото шалте. То трябваше да е не само голямо, да носи свежо насторение с цветовете си, да е подходящо за пикник (т.е., да не пропуска влагате от поляната) и да си има дръжки - за удобство.
И тъй като нямаше начин подобни размери да бъдат събрани и капитонирани в ателието ми (борбата с гърба на шалтето особено щеше да затрудни работата ми, поради импрегнираността на материята), реших да се възползвам от наскоро споделена ми идея от приятел-куилтър: да го ушия на 4 ленти, които спокойно да капитонирам и за финал да събера... И се получи. В доста по-равностойна битка. За тези от вас, които не са се опитвали да проврат шалте с подобни размери под рамото на машината - не се шегувам. Битка си е. Докато внимаваш да не счупиш игла, да не буташ прекалено много материята, или да не издърпаш някой от слоевете така, че да се размине с другите 2 (най-често долният, та да остане при него една безболезнена за ползване, но естетически крайно неиздържана "бастичка"), все някой от другите краища успява да се свлече под ръба на масата, та опъна... да се наложи да бъде дваж по-силен...
Удовлетворението след подобна спечелена битка обаче е... огромно. А и когато съм доволна от крайния резултат... гледам с насмешка на ситуацията. Обкантвам щастлива, с усмивка. И като победител.
Удовлетворението след подобна спечелена битка обаче е... огромно. А и когато съм доволна от крайния резултат... гледам с насмешка на ситуацията. Обкантвам щастлива, с усмивка. И като победител.
Обичам нещата, които излизат изпод машината и ръцете ми. Всяко - с неговата си емоция и енергия. Това шалте обичам по особен начин. Вероятно е налудно, но мисълта, че някъде то ще побира едно цяло, щастливо семейство, действа тонизиращо и невероятно зареждащо. Повярвайте ми. Беше дълъг проект... но съм убедена, че всяка минута в него си е струвала. Както и за всеки друг подобен проект - независимо дали е бебешко шалте, единично или семейно такова, мисълта, че създаваш нещо от сърце и докато го правиш вплиташ положителната си емоция в него, ти дава сили да продължиш. Удоволствието от ръчно-създадените великолепия е неописуема. Тя просто се усеща...
