За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Три години по-късно

"Три" като число ми е някак специално. От дете. Не съм суеверна (уж), обаче като дете все се намираше покрай мен някой, който да каже, че трябва да се изядат, например 3 парчета торта "за щастие". Не две, три трябва да са. Три това, три онова... и така, днес реших да ви се похваля с третия "рожден ден" на блога.
Да си призная, когато преди три години съвсем спонтанно реших да подаря на една приятелка текстилна подвързия за книга (и то шита от самата мен - аз, която според някогашната ми другарка по "Трудово", от 4-ти клас ме анатемоса, че "никога няма да се науча да шия"), та тогава, преди три години не подозирах дори, че шиенето ще се превърне в повече от хоби. Че ще имам моя шевна машина, че дори две. Че ще преследвам цветчета, флагчета, точки и всякакви интересни десени памук. Че ще обръщам внимание на ивата плат и после ще преследвам новините от дизайнерите на платове.




Изобщо много неща не подозирах. Не подозирах и че ще имам 72 последователя на този блог (искрено ви благодаря!), както и че ще има толкова много други хора, които да четат понякога и по нещичко, което пиша тук. От невероятни места - от Холандия до Япония, през Канада и Турция... до Израел и Русия. Благодаря ви, че въпреки липсата на превод на нещата, все пак посещавахте и посещавате блога! Тук е мястото да отбележа, че успях да се преборя с приложението "google преводач". Три години по-късно можете и да прочетете нещо от мен :)
Три години по-късно самата аз имам още една книгоподвързия :) И шалте. Подвързията - шита от безрезервната подкрепа вкъщи (Съпруг), шалтето - шито за него (отново Съпруг). Шалтетата не ги броя. И затова се грижи той. За мен остава удоволствието да помня всяко едно като емоция, идея, преживяване, търсене и намиране... човек, който го е поръчал и човек, при когото е отишло. И независимо дали са във Франция, Финландия, Норвегия, България или Германия (пропускам Белгия, Щатите и другите "чужбини", за да не се отплесвам прекалено), всяко от тях си има неговата емоция, негова история и негови лични послания (които съм нарочила). На квадрати или не, апликирани или само кръпкосани, за дечица или възрастни - благодаря ви за доверието  и търпението за създаването на всяко едно от тях!

Водните кончета, които заминаха за Канада

Великолепната Фелиция и нейните бебешки комплекти - шалте, играчка и чанта за мама

Филип Карамелски се повива с автомибили... някъде в Германия

Най-голямото засега (като размер) пачуърк предизвикателство... за което Кети (Dvergen Artz) имаше сериозна заслуга - най-вече с подкрепата, вдъхновението и разбирането за любовта към Kaffe Fassett. Схемата на шалтето първоначално трябваше да спазва негов модел, но не устоях. Никак не мога да спазвам готови модели или да работя с шаблони. Та, и тук се получи така - преправих цялата схема и включих всичките си математически познания, свързани с квадрати и правоъгълници... само и само да не се повтарят блоковете, а и да не са като онези "по учебника" на Kaffe Fassett.

Шалтето на Алма пък замина за Норвегия


Три години по-късно повече от 2000 човека ме подкрепят и във фейсбук... И на вас благодаря, разбира се! Непрекъснато пиша и отговарям някому (а ако някой от вас все още не е получил отговор, бъдете снизходителни, моля. Старая се. Имам тефтер със задачи - специално подбран да се побира в раницата на фотоапарата). 
Спрях да броя моделите на книгоподвързиите на 200. Преди повече от година. Но продължавам да ги правя. С още по-сериозно отношение, непрекъснато търсеща подходящите: платове, разделител и копче. Защото детайлите и отношението към тях за мен самата говорят много. Всичко. Детайлите са любимата ми част от това, което върша.



















Три години по-късно виждам доста повече хора, които шият подвързии за книги. Някои модели разпознавам като свои, други съм виждала у други автори. Важното е, че все повече хора подвързват книгите си. И искат да имат специална книгоподвързия, защото някоя книга им е специална. За тях самите. По техен начин.
Три години по-късно никак не съм сама в начинанието си. А сме екип ръкоделчески (и фамилна "мафия"). В Ръкоделницата. И срещаме хората, които се радват на нещата ни, и се стараем да научим всеки, който има желание на това, което и ние можем.



Нямах три торти на рождения ден на блога, но пък имах трима прекрасни приятеля, които споделиха тортата, както и членовете на семейството ми, без които нямаше да има malukindian такъв, какъвто го има сега. Да казвам ли, че и те бяха трима? :) 
Три години по-късно моята приятелка, заради която започна всичко, се сподоби с нова подвързия за книги. На рождения й (ни) ден. Третият лабиринт с книга, който уших - беше за нея.






Три години по-късно има няколко публикации за мен, malukindian, книгоподвързиите и кръпките, които шия. И няколко участия в телевизии (но за тях по-подробно вероятно ще пиша скоро).
Три години по-късно продължавам да получавам безрезервно доверие от вас, подкрепа и благородно разрешение да експериментираме със собствените ви творения ("Лулу" е жив пример за това. Огромно благодаря на Петя Кокудева за позволението да апликирам Лулу на чанта. Разбира се, специална чанта. За специален фен на Лулу.)




Три години по-късно моливниците, джобарниците и чантите за бебоци и техните майки стават все повече на брой, идеи и собственици.



















Три години по-късно от сърце благодаря и за снимките, които ми изпращате... 


с подвързиите, които съм направила от сърце за вас... и книгите ви...


и с всички други реализирани ваши, мои и общи хрумвания... 

Благодаря!

2 коментара:

  1. Честити 3 години, Яна! За това време си постигнала ужасно много. Всичко, което сътворяваш е уникално и много красиво. Винаги разглеждам нещата ти с интерес и възхита. Пожелавам ти същото вдъхновение, търпение и упоритост и занапред!
    А ние ще се радваме на резултата :)

    ОтговорИзтриване
  2. Както винаги - ужасно мил и забавен пост !
    Колкото до числото три ... и мен ми е любимичко :)))
    Да са ти честити , миличка , а ентусиазма нека никога не те напуска !
    Прекрасна си !

    ОтговорИзтриване