Отчет за... петмесечието

Мили мои... случайно попаднали и не толкова случайно отворили блога ми,

отчетът за петмесечието гласи: есенен handmade day (посветен на куклите и Кукления театър), няколко пачуърк шалтенца, доста подвързии за книги, усмивки, четения в Ръкоделницата, много нови хора, рисуване с акрилни бои... и още много усмивки. Много!

За да не съм отегчаваща, но пък да съм достатъчно подробна... прилагам повечко снимков материал и по-малко текст.

Влакчето... го направих на един дъх, без подробна скица, без молив и гума, без да го пресмятам, коригирам, задрасквам или с други думи казано - без обичайния процес, през който минавам, при създаването на  едно шалтенце. 

Случи се спонтанно и ми е едно от любимите неща за 2012-та. Още повече, че намери един прекрасен бебок, когото да обгръща...

в гръб...

Книгоподвързиите претърпяха няколко трансформации... и "вмешателства" (тук визирам вълнено-памучната симбиоза, която съвсем трайно и естетически се наложи като елемент от процеса по създаването на книгоподвързиите). Но съвсем накратко - запазиха предназначението си: отиват при book lover.

По повод вълнено-памучните въпроси... реших да приложа една от съвсем последните книгоподвързии (както единодушно достигнахме до консенсус вкъщи - за любителите на вампирски романи :))

 Половин глава чесън (била тя и сух плъст) винаги е добре дошла срещу "зли сили"...

 

а ако и тя не помогне... вероятно трябва да се прибягва до "тежката артилерия" (или просто гърба на книгоподвързията)

Малко преди края на слънчевите дни финландският модел на кръпките биде трансформиран... в шведски :)

И отпътува при Алма... в Скандинавието. Но не и преди да изпробвам любезно споделения метод за рисуване и щампиране с акрилни бои...

Ще ми се да вярвам, че колкото слънце събра тъкмо този квадрат с апликация за Алма, всичкото ще отиде при нея... под формата на усмивки и топло одеяло.

разбира се, има и цветя по него... както и рунически символи...

и задължителен географски елемент...

В последствие се оказа, че феновете на корабчетата (или корабо-пътешествениците) са се намножили сред другарчетата ми. Което съвсем логично доведе до издирване на подходящото копче, платове и всичко необходимо за ушиването на калъф за таблет...

с корабни мотиви...

 и неопренче...

 

За онези от вас, които са отделили време и на предходните ми постове, кецовете няма да им се видят непознати. На всички вас, които за пръв път попадате на блога ми или сте се разминали с предходния пост - това е допълнение към моливника "One direction" и кецовете като чудна апликация и елемент от закопчаването на чанта, моливник и т.н.

Стела е притежателка и на моливника и чантата, която би следвало да побира всичките й необходими вещи - телефон, ключове, портмоне и... още нещо :)

Имах удоволствието също и да "участвам" в кръщене. По-скоро да съпричаствам към подготовката на кръстниците - трябваше да подготвя съвсем символични торбички, в които родителите да съхраняват кичурчета от косите на новопокръстените си ангелчета...

 
Цветовете подбрахме тематично и съвсем символично с кръстницата... За да са почти толкова усмихнати и весели като двамата кръщелника :)

На Бела и Мия пък ушихме шалтета с възглавнички...

еднакви и различни по своему...

 за да са щастливи в новия си дом...

Появиха се и две прекрасни дами... които решиха да ми поверят не само цветово, а и стилово... създаването на бебешка чанта... с балон. Към която добавихме и дрънкалка. Балон. С кош. И за да е съвсем шарено и щураво, реших да добавим две дрънкали в играчката - в балона и в коша.

 и се получи слънчев комплект...

 макар и с някой друг облак...

Покрай  моливниците... намерих още художници-футболни фенове...

И все така... продължавам (благодаря ви) да бъда предизвикана, да предизвиквам и най-вече да съм щастлива... докато дочакаме пролетта. 

Едно ми е такова мартенско и цветно... нищо, че първо трябва да минем през Св. Валентин и всички сърчица на света :) После обаче... ще дочакам щърковете, а дотогава съм решила да ви информирам по-честичко над какви новости работя. А те са не малко...

За ръкоделията... и някои нови идеи

За да има душа едно ръкоделие са от изключително значение някои фактори:

* да разбера максимално подробно каква е крайната ни цел: дали ще изненадваме някого, дали ще правим ръкоделие "със специално предназначение"... както и дали ще е "нестандартен и специален подарък"

* кое е нещото (асоциацията), която би спомогнала най-много за реализирането на крайната цел (т.е., кое би било нещото, което и без думи би казало колко специален е човекът получател на ръкоделието за връчващия го)

* непременно и не на последно място са необходими цялото внимание, концентрация, енергия и положителни емоции покрай мен (и ръкоделието)... защото, когато създаваш нещо с ръцете си (и душата си), непременно влагаш и частица от себе си...
До тук с "рецептите" и основните съставки за ръкоделията ми. Сега, някои от последните... и непоказани до момента ръкоделия:

Това е моливникът на Йо... поръчан като специален подарък (за рожден ден). Специалното при него беше, че трябваше да съчетаем логото на любимата "бой-банда" (ужасен израз, но и "момчешка" винаги ме е ужасявало като понятие?!), с тийнеджърски кец...

Та, идеята с кеца до толкова ми допадна, че едва се възпирах да мисля като как да връзваме моливника с връзката на кеца... Слава Богу, измислх го! Сложих капсичките и доби вид на съвсем истински кец (почти... все пак, остана си труден за обуване)

И така... като резултат Йо получи персонализиран и надписан за самата нея моливник, за 24 цвята + кец, който почти може да обува...

 

 ...

Специалното на тази книгоподвързия е не само, че замина за Швейцария, а и удоволствието в съчетаването на вълна с памук.

 Така де... понеже си имам достатъчно близък човечец вкъщи (майка ми), който да се съобразява и изпълнява налудничавите ми идеи... решихме да направим няколко съвместни идеи...

с цветя...

и слънчогледи... 

...

и гърбът...

  

Последните две подвързии бяха специално поръчани "за приятелка"... И се постарах да вложим най-приятелските чувства в създаването им...

И така до последния детайл... защото при ръчно създадените неща, детайлите са от изключително значение... (според мен поне)

Даниела ме провокира със задачка-книгоподвързия, която вероятно вече е в Испания...

Беше за дама, която много обичала цветята, събирала разделно отпадъци и ... същевременно била невероятен фен на костенурки!? Първоначално обмислях да събираме отпадъци (като сюжет на книго-дрешката), но все пак цветята дойдоха на по-предна позиция (като композиция :)) Все пак... разделно могат да се събират и луковици, нали?!
Костенурката зае място на почетен книгоразделител...

Хм... та, така по въпроса за създаването на ръкоделията и ненавременното им публикуване в блога. Всяко си чака реда... Защото за всяко си има време :)

Слънчево и до скоро!

Барбаронен комплект...

 Едно малко барбаронче се появи съвсем скоро... на белгисйка земя (доколкото знам аз...) Та, за малкото барбаронче трябваше да спретна одеалце, чанта (за мама) и подвързия (за него... за албумче или книжка)...

 По информация на добрата фея (заръчала ми барбаронския комплект), трябваше да се придържам към черно-червените нюанси, както и да впишем нейде името на бебок - Иван. Така да се каже - "речено-сторено"! Добавих към червено-белите точки и черните окраски, малко американ-че, някоя друга сива и розова нотка, както и едно великолепно бебешко-момчешко платче... Съчиних "сюжета" на одеалцето, разпитах феята за имената на родителите... и се захванах. Така получихме барбаронското шалтенце...

 с размери 90 см х 140 см... и няколко барбаронски апликации...

 

 и в цялостен вид... отново

"А", като таткото - Ангел... с цветовете на татко Барба... 

и "К" като мама - Кристин... и цветовете на мама Барба...

художникът... го намислих, за да му пожелаем "творческо" начало на бебока...

музикантът се появи... като "друг възможен избор" на творческото...
(изобщо... феите-орисници ряпа да ядат пред шалтето на бебок Иван)

 

и понеже никак не е задължително бебе Иван да се съгласи с "творческите" прозрения за самия него... оставих му избор на барбарон на "Ф"... с ръце на кръста...

както и такъв един... усмихнат до уши и всепрегръщащ и обичащ :)

 

и не на последно място (по значимост) е един, когото нарочих за още по-любвеобилен и подаряващ цветя... 

творческото  не беше пропуснато и на подвързията...

а за чантата... предвидихме (моя милост и Ивето, която ми постави барбаронената задачка) наша визия за мама Барба + бебок...

 

и в комплект...

 ...

Вероятно тук е мястото да си кажа, че имам особено отношение към барбароните... да си призная. Бяха ми повече от любими като дете... И тъгувах силно, когато преди няколко години бях изпратена, според мен с най-неподходящия човек... (не за друго, ами беше човек, който никак, ама никак не се интересуваше от детски книги), та с него попаднах в Болоня... на панаир на детската книга. И имаше толкова много барбарони. И барбаронени книги... и всякакви барбаронени чудеса! И понеже ми беше крайно невъзможно да споделя споходилата ме еуфория (вероятно признак на лек инфантилизъм)... донесох разни барбаронени армаганчета (за ценители :)))
А сега, когато Ивето реши да ми заръча барбаронен комплект... реших, че е крайно време да изровя барбаронените книжки, да им изтупаме прахта... и да се залавям за работа. Така и стана!
И съм доволна от крайния резултат... макар и крайно самодоволно да звучи това изказване :))

От нашия екип (моя милост и Ива-орисница - заръчителка) - толкова. Сега очакваме от бебок Иван да си ползва барбароните с мноого усмивки и радост... и да расте като същински барбарон - променлив, весел и щастив!!