За ръкоделията... и някои нови идеи

За да има душа едно ръкоделие са от изключително значение някои фактори:

* да разбера максимално подробно каква е крайната ни цел: дали ще изненадваме някого, дали ще правим ръкоделие "със специално предназначение"... както и дали ще е "нестандартен и специален подарък"

* кое е нещото (асоциацията), която би спомогнала най-много за реализирането на крайната цел (т.е., кое би било нещото, което и без думи би казало колко специален е човекът получател на ръкоделието за връчващия го)

* непременно и не на последно място са необходими цялото внимание, концентрация, енергия и положителни емоции покрай мен (и ръкоделието)... защото, когато създаваш нещо с ръцете си (и душата си), непременно влагаш и частица от себе си...
До тук с "рецептите" и основните съставки за ръкоделията ми. Сега, някои от последните... и непоказани до момента ръкоделия:

Това е моливникът на Йо... поръчан като специален подарък (за рожден ден). Специалното при него беше, че трябваше да съчетаем логото на любимата "бой-банда" (ужасен израз, но и "момчешка" винаги ме е ужасявало като понятие?!), с тийнеджърски кец...

Та, идеята с кеца до толкова ми допадна, че едва се възпирах да мисля като как да връзваме моливника с връзката на кеца... Слава Богу, измислх го! Сложих капсичките и доби вид на съвсем истински кец (почти... все пак, остана си труден за обуване)

И така... като резултат Йо получи персонализиран и надписан за самата нея моливник, за 24 цвята + кец, който почти може да обува...

 

 ...

Специалното на тази книгоподвързия е не само, че замина за Швейцария, а и удоволствието в съчетаването на вълна с памук.

 Така де... понеже си имам достатъчно близък човечец вкъщи (майка ми), който да се съобразява и изпълнява налудничавите ми идеи... решихме да направим няколко съвместни идеи...

с цветя...

и слънчогледи... 

...

и гърбът...

  

Последните две подвързии бяха специално поръчани "за приятелка"... И се постарах да вложим най-приятелските чувства в създаването им...

И така до последния детайл... защото при ръчно създадените неща, детайлите са от изключително значение... (според мен поне)

Даниела ме провокира със задачка-книгоподвързия, която вероятно вече е в Испания...

Беше за дама, която много обичала цветята, събирала разделно отпадъци и ... същевременно била невероятен фен на костенурки!? Първоначално обмислях да събираме отпадъци (като сюжет на книго-дрешката), но все пак цветята дойдоха на по-предна позиция (като композиция :)) Все пак... разделно могат да се събират и луковици, нали?!
Костенурката зае място на почетен книгоразделител...

Хм... та, така по въпроса за създаването на ръкоделията и ненавременното им публикуване в блога. Всяко си чака реда... Защото за всяко си има време :)

Слънчево и до скоро!