За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

неделя, 10 февруари 2013 г.

Отчет за... петмесечието

Мили мои... случайно попаднали и не толкова случайно отворили блога ми,
отчетът за петмесечието гласи: есенен handmade day (посветен на куклите и Кукления театър), няколко пачуърк шалтенца, доста подвързии за книги, усмивки, четения в Ръкоделницата, много нови хора, рисуване с акрилни бои... и още много усмивки. Много!
За да не съм отегчаваща, но пък да съм достатъчно подробна... прилагам повечко снимков материал и по-малко текст.



Влакчето... го направих на един дъх, без подробна скица, без молив и гума, без да го пресмятам, коригирам, задрасквам или с други думи казано - без обичайния процес, през който минавам, при създаването на  едно шалтенце. 


Случи се спонтанно и ми е едно от любимите неща за 2012-та. Още повече, че намери един прекрасен бебок, когото да обгръща...



в гръб...


Книгоподвързиите претърпяха няколко трансформации... и "вмешателства" (тук визирам вълнено-памучната симбиоза, която съвсем трайно и естетически се наложи като елемент от процеса по създаването на книгоподвързиите). Но съвсем накратко - запазиха предназначението си: отиват при book lover.



По повод вълнено-памучните въпроси... реших да приложа една от съвсем последните книгоподвързии (както единодушно достигнахме до консенсус вкъщи - за любителите на вампирски романи :))


 Половин глава чесън (била тя и сух плъст) винаги е добре дошла срещу "зли сили"...

 

а ако и тя не помогне... вероятно трябва да се прибягва до "тежката артилерия" (или просто гърба на книгоподвързията)


Малко преди края на слънчевите дни финландският модел на кръпките биде трансформиран... в шведски :)


И отпътува при Алма... в Скандинавието. Но не и преди да изпробвам любезно споделения метод за рисуване и щампиране с акрилни бои...


Ще ми се да вярвам, че колкото слънце събра тъкмо този квадрат с апликация за Алма, всичкото ще отиде при нея... под формата на усмивки и топло одеяло.



разбира се, има и цветя по него... както и рунически символи...


и задължителен географски елемент...


В последствие се оказа, че феновете на корабчетата (или корабо-пътешествениците) са се намножили сред другарчетата ми. Което съвсем логично доведе до издирване на подходящото копче, платове и всичко необходимо за ушиването на калъф за таблет...


с корабни мотиви...


 и неопренче...

 

За онези от вас, които са отделили време и на предходните ми постове, кецовете няма да им се видят непознати. На всички вас, които за пръв път попадате на блога ми или сте се разминали с предходния пост - това е допълнение към моливника "One direction" и кецовете като чудна апликация и елемент от закопчаването на чанта, моливник и т.н.


Стела е притежателка и на моливника и чантата, която би следвало да побира всичките й необходими вещи - телефон, ключове, портмоне и... още нещо :)




Имах удоволствието също и да "участвам" в кръщене. По-скоро да съпричаствам към подготовката на кръстниците - трябваше да подготвя съвсем символични торбички, в които родителите да съхраняват кичурчета от косите на новопокръстените си ангелчета...

 
Цветовете подбрахме тематично и съвсем символично с кръстницата... За да са почти толкова усмихнати и весели като двамата кръщелника :)



На Бела и Мия пък ушихме шалтета с възглавнички...


еднакви и различни по своему...




 за да са щастливи в новия си дом...




Появиха се и две прекрасни дами... които решиха да ми поверят не само цветово, а и стилово... създаването на бебешка чанта... с балон. Към която добавихме и дрънкалка. Балон. С кош. И за да е съвсем шарено и щураво, реших да добавим две дрънкали в играчката - в балона и в коша.



 и се получи слънчев комплект...


 макар и с някой друг облак...










Покрай  моливниците... намерих още художници-футболни фенове...




И все така... продължавам (благодаря ви) да бъда предизвикана, да предизвиквам и най-вече да съм щастлива... докато дочакаме пролетта. 


Едно ми е такова мартенско и цветно... нищо, че първо трябва да минем през Св. Валентин и всички сърчица на света :) После обаче... ще дочакам щърковете, а дотогава съм решила да ви информирам по-честичко над какви новости работя. А те са не малко...

събота, 1 септември 2012 г.

За ръкоделията... и някои нови идеи

За да има душа едно ръкоделие са от изключително значение някои фактори:
* да разбера максимално подробно каква е крайната ни цел: дали ще изненадваме някого, дали ще правим ръкоделие "със специално предназначение"... както и дали ще е "нестандартен и специален подарък"
* кое е нещото (асоциацията), която би спомогнала най-много за реализирането на крайната цел (т.е., кое би било нещото, което и без думи би казало колко специален е човекът получател на ръкоделието за връчващия го)
* непременно и не на последно място са необходими цялото внимание, концентрация, енергия и положителни емоции покрай мен (и ръкоделието)... защото, когато създаваш нещо с ръцете си (и душата си), непременно влагаш и частица от себе си...
До тук с "рецептите" и основните съставки за ръкоделията ми. Сега, някои от последните... и непоказани до момента ръкоделия:



Това е моливникът на Йо... поръчан като специален подарък (за рожден ден). Специалното при него беше, че трябваше да съчетаем логото на любимата "бой-банда" (ужасен израз, но и "момчешка" винаги ме е ужасявало като понятие?!), с тийнеджърски кец...


Та, идеята с кеца до толкова ми допадна, че едва се възпирах да мисля като как да връзваме моливника с връзката на кеца... Слава Богу, измислх го! Сложих капсичките и доби вид на съвсем истински кец (почти... все пак, остана си труден за обуване)


И така... като резултат Йо получи персонализиран и надписан за самата нея моливник, за 24 цвята + кец, който почти може да обува...
 
 ...


Специалното на тази книгоподвързия е не само, че замина за Швейцария, а и удоволствието в съчетаването на вълна с памук.


 Така де... понеже си имам достатъчно близък човечец вкъщи (майка ми), който да се съобразява и изпълнява налудничавите ми идеи... решихме да направим няколко съвместни идеи...


с цветя...


и слънчогледи... 


...


и гърбът...

  
Последните две подвързии бяха специално поръчани "за приятелка"... И се постарах да вложим най-приятелските чувства в създаването им...


И така до последния детайл... защото при ръчно създадените неща, детайлите са от изключително значение... (според мен поне)


Даниела ме провокира със задачка-книгоподвързия, която вероятно вече е в Испания...


Беше за дама, която много обичала цветята, събирала разделно отпадъци и ... същевременно била невероятен фен на костенурки!? Първоначално обмислях да събираме отпадъци (като сюжет на книго-дрешката), но все пак цветята дойдоха на по-предна позиция (като композиция :)) Все пак... разделно могат да се събират и луковици, нали?!
Костенурката зае място на почетен книгоразделител...

Хм... та, така по въпроса за създаването на ръкоделията и ненавременното им публикуване в блога. Всяко си чака реда... Защото за всяко си има време :)

Слънчево и до скоро!

четвъртък, 23 август 2012 г.

Барбаронен комплект...




 Едно малко барбаронче се появи съвсем скоро... на белгисйка земя (доколкото знам аз...) Та, за малкото барбаронче трябваше да спретна одеалце, чанта (за мама) и подвързия (за него... за албумче или книжка)...
 По информация на добрата фея (заръчала ми барбаронския комплект), трябваше да се придържам към черно-червените нюанси, както и да впишем нейде името на бебок - Иван. Така да се каже - "речено-сторено"! Добавих към червено-белите точки и черните окраски, малко американ-че, някоя друга сива и розова нотка, както и едно великолепно бебешко-момчешко платче... Съчиних "сюжета" на одеалцето, разпитах феята за имената на родителите... и се захванах. Така получихме барбаронското шалтенце...


 с размери 90 см х 140 см... и няколко барбаронски апликации...



 и в цялостен вид... отново



"А", като таткото - Ангел... с цветовете на татко Барба... 



и "К" като мама - Кристин... и цветовете на мама Барба...



художникът... го намислих, за да му пожелаем "творческо" начало на бебока...



музикантът се появи... като "друг възможен избор" на творческото...
(изобщо... феите-орисници ряпа да ядат пред шалтето на бебок Иван)
 

и понеже никак не е задължително бебе Иван да се съгласи с "творческите" прозрения за самия него... оставих му избор на барбарон на "Ф"... с ръце на кръста...



както и такъв един... усмихнат до уши и всепрегръщащ и обичащ :)

 

и не на последно място (по значимост) е един, когото нарочих за още по-любвеобилен и подаряващ цветя... 


творческото  не беше пропуснато и на подвързията...



а за чантата... предвидихме (моя милост и Ивето, която ми постави барбаронената задачка) наша визия за мама Барба + бебок...
 


и в комплект...


 ...



Вероятно тук е мястото да си кажа, че имам особено отношение към барбароните... да си призная. Бяха ми повече от любими като дете... И тъгувах силно, когато преди няколко години бях изпратена, според мен с най-неподходящия човек... (не за друго, ами беше човек, който никак, ама никак не се интересуваше от детски книги), та с него попаднах в Болоня... на панаир на детската книга. И имаше толкова много барбарони. И барбаронени книги... и всякакви барбаронени чудеса! И понеже ми беше крайно невъзможно да споделя споходилата ме еуфория (вероятно признак на лек инфантилизъм)... донесох разни барбаронени армаганчета (за ценители :)))
А сега, когато Ивето реши да ми заръча барбаронен комплект... реших, че е крайно време да изровя барбаронените книжки, да им изтупаме прахта... и да се залавям за работа. Така и стана!
И съм доволна от крайния резултат... макар и крайно самодоволно да звучи това изказване :))

От нашия екип (моя милост и Ива-орисница - заръчителка) - толкова. Сега очакваме от бебок Иван да си ползва барбароните с мноого усмивки и радост... и да расте като същински барбарон - променлив, весел и щастив!!

събота, 21 юли 2012 г.

Лафонтен и Ран Босилек

Въпреки първоначалната ми идея да именувам поста "Лафонтен срещу Ран Босилек", все пак, мисля че разумът надделя... Някак прекалено "фенски" ми звучеше. Та, за какво иде реч този път? За една прекрасна малка госпожица (на по-малко от 2 години), с френско-сини очи и великолепно-ослепителна нашенска си усмивка. Живееща (както самата нейна грижовна майчица описа) все на път... вероятно често отскачаща между Париж и Пловдив... че и други чудни дестинации. 
Та, тъкмо тази чудесна госпожица имаше нужда от чанта за път, за разходки или най-общо: сак. По възможност весел, приказно-двуезичен. Имах подсказка от майчето за образи на Лафонтен... от мен добавих Ран Босилек (след дълго умуване, кратки дебати вкъщи - на тема Ян Бибиян, Тошко Африкански или... все пак - Косето Босето). И се получи двуезичен литературно-кръпкосан сак, за дълги бебешко-момичешки пътешествия!!



"Косе Босе, ще ми дадеш ли яйчице?"


 и джобчето за водичка... или мляко


 капакът...


 и лисицата и щъркът...


и вътрешните джобчета



Bon voyage!