Днешният пост реших да е едновременно припомнящ (за минали красиви събития) и напомнящ (за бъдещи такива). Или с други думи: най-вече ми се иска да ви разкажа за "Деня на отворените врати" (от преди повече от месец - денят беше 8 юни, мястото - София, с любезни домакини "Аксиома-М"), както и за предстоящата Национална изложба-конкурс по пачуърк (Сдружение Пачуърк БГ организира национална изложба-конкурс по пачуърк, която ще се проведе в периода 2-11.09.2013 в галерия Пунто Арт Базар, на ул. Юрий Венелин 2, гр. София. Изложбата ще може да бъде разгледана всеки ден (без неделя) от 10:30 до 19:30 ч. ). А не на последно място ще ви покажа моето участие в изложбата (види се, егото на телеца е силно, щом още първата фотография е "участие в изложба", но ще простите някои характерни черти в характера...). А най-вече ми се иска да ви разкажа като как стигнах до "прозрението" за вълните, вълнообразните форми на шиене - иначе казано: моите текстилни вълноломи.
П.П. Хронологията на разказване ще бъде разбъркана (справка - няколко реда по-горе, ключови думи: его, телешко)
П.П. Хронологията на разказване ще бъде разбъркана (справка - няколко реда по-горе, ключови думи: его, телешко)
материи: памук / памук-полиестер
размери: 39 см х 47 см
размери: 39 см х 47 см
И така, уважаеми, това пано е моето представяне в Националния конкурс-изложба по пачуърк. Носи името "По пътя" и е по-скоро свързано със златистите житени (и неожънати) полета и контаста с гранитено-сивите нюанси на небето, на които се наситих това лято, отколкото с героите на Дж. Керуак (макар че, винаги съм харесвала и този роман на Керуак). Обичам да пътувам. Обичам и контрастите на май, но и тези на юни никак не отстъпват. Прекрасни са червените макове на май на фона на тюркоазено-синьото небе на месеца... така, както и неожънатите златисти поля, на гранитено-сивото юнско небе. Някак естествено и безкрайно логично ми се вижда да ги прорязват (а и свързват) самотните и отдалечени един от друг елетропроводи. Далекопроводи. Далеко-проводи...
А тазгодишният юни беше "рекордьор" по брой на гранитено-сиви, купесто-дъждовни облаци и небеса. Запечата ми се. Особено при едно от юнските ми пътувания. Толкова, че реших да го покажа от текстил. Уших му рамка, с няколко ушички. Снимах го и зачаках първоначалните резултати за конкурса-изложба.
Вероятно е добре все пак да включа и малко предистория, както и обещах. С главни действащи лица - отново едни мили дами, другарчета от групата на неанонимните шиещи, "Пауърк БГ". Събирането е "Денят на отворените врати", с любезен домакин "Аксиома М".
Боряна Първанова, мили, мои!... обяснява и показва с хирургическа точност тънкости на капитонирането (ръкавиците са важна част, нищо, че като ги сложим предизвикваме шегаджийски коментари. Поне моя милост :))
Боряна Първанова, Patchwork House
Румяна Лафчиева обяснява техниката "paper piecing". За Руми обикновено нещата са "много прости". И "лесни".
Румяна Лафчиева, 3patchcraft
Моя милост показваше собствени методи за шиене на апликации...
А Мина Димитрова обясняваше тънкости в шиенето на пачуърк (и не само) чантите.
Та, ето тук си е времето и мястото да добавя, че тъкмо благодарение на Руми и нейните подробни обяснения, както и насърчаващи думи (от типа на: "много е лесно, ще видиш"), реших да пробвам най-сетне вълнообразни линии. Да експериментирам в криви. Не само ми хареса, ами и доста се "пристрастих".
Започнах с корабчета, защото морето ми се виждаше тоолкова далечно, а така ми се искаше да е другояче.
И така: първи опит - книгоподвързия с корабчета...
намерих им и подходящият книгоразделител - рибар в лодка, при това с уловена риба :)
пожелах им "наслука" и "попътен вятър" и ги пуснах да пътуват към новите им собственици
И продължих с "кривите"...
Този път дойдоха под формата на вятърни мелници. Някак холандски в главата ми... Поредната дестинация, чакаща реда си за посещение...
Последваха житните класове, сивите облаци и контрастните далекопроводи. На книгоподвързия обаче
Разбира се намерих им един фенер за книгоразделител... все пак забелязах, че жиците на трафопоста на преден план някак свършват. Макар и нелогично и странно. Та, за да не остава четящият "без ток", предпочетох да помогна с газена лампа :)
И така... пътуванията и кривите линии дотолкова ми се услаждаха (особено приятно ми стана и поради факта, че прекратих, макар и временно вероятно, пошлите имитации на апликираните ми идеи, които забелязвам от известно време насам у една девойка, претендираща да създава авторски книгоподвързии), че се стигна и до серията с пътни знаци.
Серията се ограничи засега до две пътешествия, но никога не се знае кога ще продължи...
Така че... Внимание, мили мои...
независимо, че всичко е в зелено-пролетната гама...
свежо е...
и сте с предимство...
дори и в лавандуловите поля...
Все пак не се знае до кога... И няма ли пак да дойдат сивите облаци и неожънатите класове от паното?!
П.П.П. Не, няма повече да идват. Освен ако не решите да дойдете да ги видите на живо в галерия "Пунто Арт Базар", в София... или съвсем скоро и в Ръкоделницата в Пловдив. Но по въпроса за Ръкоделницата и какво предстои да правим там през септември - скоро...
