Бебешко-детските предизвикателства са ми любими. Независимо дали са просто кубчета (шест различни по цвят и сюжет платчета) или някои други дрънкалки-физиономии (лъв, пилета, жаби и котки засега), винаги, абсолютно винаги ми е забавно, лесно и приятно да ги правя.
Някой ще каже, че причината е във факта, че резултатът бързо е налице (за разлика от шиенето на едно шалте, например). Уви, не! Да, колкото по-бързо видя резултата, толкова по-бързо ще мога да видя грешките си за следващия път... но не там е причината.
Нямам друго обяснение, освен подобно на долната снимка... Едновременно умилителен и сериозен стимул да продължавам да кроя квадрати, да режа панделки и да пълня сглобените кубчета със силиконов пух.
Нямам друго обяснение, освен подобно на долната снимка... Едновременно умилителен и сериозен стимул да продължавам да кроя квадрати, да режа панделки и да пълня сглобените кубчета със силиконов пух.
И така, малките приключения с бебешките кубчета в моите очи протичат така:
Подбирам платовете, разкроявам квадратите, подбирам панделките и събирам съставките...
Подготвям пълнежа и пълня кубчетата...
И когато се напълно готови, приключвам работата с фотосесия.
После чакам да се появят правилните хора за всяка една играчка... и тя отива при новия си собственик,
Няма коментари:
Публикуване на коментар