Докато се натуткам да ви покажа тазгодишните мартеници, Баба Марта дойде, сняг заваля, осми март подмина, снегът се разтопи и... щъркелите пристигнаха благополучно. Знам, че голяма част от вас вече са ги виждали, но все пак държах да ви запозная с мартениците на 2018-та. Обичам да ги правя (вече!), защото успях да обясня идеята за по-дългата им употреба... Окичваш се, радваш им се, идват щъркелите, махаш червено-беия конец и носиш... брошка. Толкова. И щъркелът сит, и реверчето накичено. С какво са по-различни от миналогодишните ли? С новите си физиономии. И най-вече с факта, че успях да направя щъркел, от който да съм доволна. Не знам как сте вие, но на мен най трудно ми се получават онези неща, които най-много обичам... Толкова от мен и мартениците за 2018-та. Гответе се за пролетна умора, както и пролетно почистване... И носете по един дребосък на ревера си. За настроение.
