Скиците в действие

От тази година се сдобих с "официален тефтер" (не скицник, тефтер! Изгубена съм без редове и квадратчета просто) за рисуване (и смятане на проектите ми). Не, че досега нямах. Имах многобройни скицнико-подобни: със спирали и без... просто листове, събрани в папка. Чертая или рисувам и прибирам в папки. Прилежно. Ако ме питате дали ги използвам повторно, отговорът е: в повечето случаи - не! Това обаче се отнася за скиците на шалтета, тишлайфери и други пачуърк-производни. Както подвързиите за книги, разбира се. Там повторната употреба на схема ме кара да греша многократно и тотално убива интереса ми. Но е хубаво да си имам схемите: за нови вдъхновения. Случва се да ги разлиствам. С умиление. Ахам...

Реших обаче не отдавна да понарисувам и някоя идея за играчка... след прасето, котката, кучето, пингвините и зайците, последваха нов вариант на жаба, подобрена версия на котка (с по-дълга опашка и по-миловидно изражение) и най-вече един звездоброец (с когото началото на "куклената серия" категорично бе сложено. Що се отнася до продължението - всичко е въпрос на време. Следват момичешки кукли и нови звездобройци. По план)

И така, рецептата за куклите гласи: малко свободно време, добра компания, подходящи моливи и подготвяне на скиците.

Одобрените варианти биват подложени на критична (домашна) оценка. И след получаване на одобрение, следва най-трудната, но пък и най-забавна част от упражнението: подбор на платове.

И другите стандартни процедури: кроене, шиене и... довършителни разни процедури. 

И чак, когато са напълно готови, се заемам с "фотосесията" им, за да могат да намерят правилния си човек (гушкав и миловиден: безкрайно подходящ за добродушните и широкосърдечните им муцунки и силиконови същности) и най-подходящия дом за тях :) 

Котакът намери стопани първи... (оказа се, че има силно развит морски дух) после короновата жаба замина (на далечно задгранично пътешествие), а звездоброецът се сподоби с топъл шал (и потегли първоначално за София... а после - където го отведе новото му семейство)

Магаречът все още ме радва... та затова понапълних корема му (по възможно най-подходящия начин).
И така... надявам се скоро да имам една идея временце за нови попълнения в редиците с муцунки и силиконови-пухени душици. 

Детайлите в апликациите

Апликациите са нещото, което ми доставя истинско удоволствие докато шия. От рисуването им (често директно върху лицевата част на плата - не защото съм толкова добра, а защото нямам търпение да обърна огледален образ в главата си и да го нарисувам на гърба. А и честно казано, не съм убедена, че би ми се получило), през изрязването им, до ушиването. Понякога не харесвам крайния резултат. Друг път ми се вижда незавършен. И тогава решавам, че неизбежно имам нужда от контур. И съм доволна, когато съм права в това си решение. Дали на вас ви харесва - представа нямам, но аз съм доволна от крайния резултат.

В началото на юли реших, че е време за някоя по-различна апликация - от онези, наподобяващи портретните. Изгледала съм доста такива... Само че рядко харесвам някой от портретите. Може би цветовете ми идват в повече. А детайлите - прекалено малко... За да се получи добра апликация, обаче, според мен има нужда от определени детайли. Така де, ако ще има претенцията за детайлност - да си има всичко необходимо. Пък, ако ли не - да е анимирано-стилизирана (крайно субективно мнение, разбира се).

И се захванах с едни кестени. Уж за проба. Да видя дали ще успея да ги апликирам (с ясната мисъл, че трябва да се получат). Имам си едни такива "специални отношения" с кестените. Mоже да съм открила сиропираните и заляти с шоколад кестени малко по-късно, отколкото ми се иска, но пък не ядливите ги събирам всяка есен. От дете. Училищен навик.  

Крайният резултат се получи задоволителен... Макар че още тогава имаше нещо, което упорито ме тормозеше. Разбрах, че дръжките-точилки (на моята апликация) са крайно неуместни, едва след като подарих кестените на друг един техен фен. Уви, късно. "За следващия път ще знам" (а то - следващият път излиза нещо друго не на мястото си)

Това са Минка, Оливър и Марта... ако не греша. Като продължение на сбърканите кестени, Минка-кльощавата египтянка се сподоби с шия като на булдог.

За сметка на това персиецът направо оживя... Беше трудно. Истинска битка при рязането, събирането и разместването на миниатюрните парченца (все пак апликацията беше ограничена до размери от16 х 13 см, а детайлите - по около сантиметър-два).
И остана най-важното: притежателите им да са доволни. Кестените бяха приети с усмивка и са окачени... За Минка и компания получих сърдечна и широка приятелска прегръдка. А персиецът... той замина за София и ми спечели ново чудесно познанство!
Благодаря!