malukindian: 2015

понеделник, 26 октомври 2015 г.

Шалте (само) в 13 стъпки и (едва) 10 дни

Мили мои, ето каква е моята "рецепта" за шалте. Двойно (т.е., за двама, не за двойно легло), на кръпки, с бродерия, в тон със сватбата им (с основен елемент лавандула - преразказано ми бе от поръчителките, приятелки на младоженците и търпеливки с огромни сърца и вяра в способностите ми), лилаво и най-вече - лично. Специално и лично. Топла завивка за двама в техния нов живот. И така, основните съставки за подобно шалте:
* той и тя (задължително щастливи и усмихнати, независимо, че не ги познавам - така присъстват в мислите ми)
* задължително няколко приятели (обединени от усмивките им и споделените щастливи моменти на двамата) - те са експериментатори с вкус, големи сърца, търпение до безкрай, мили и невероятно позитивни (всичко това, за да не се притеснявате, докато рисувате, смятате и кроите шалтето. В конкретния случай - аз бях облагодетелствана)
* спокойствие, слънце и тишина (за да се намисли конкретното шалте, изчисли, начертае и "нарисува")
После следва... забавната част. Или: щом веднъж скицата е одобрена и харесана от приятелите на младоженците - залавям се с издирването на "липсващите" съставки. В конкретния случай издирвах лавандулен плат или пачуърк-памук с лавандулена щампа.

Платът (и не само той, а и всички необходими по скица и предварителен план) бях открити (освен онези, които се наложи да заменя с още по-красиви), дочакани, доставени... и се започна кроенето.

Тук е моментът да се отбележи още една крайно необходима съставка за подобно шалте - градивната приятелска критика, относно начина на работа, дълбокомислието и вглъбяването. Оптимизирането на процеса винаги е добре дошло. Особено, когато е чиста проба приятелски съвет. (Руми, още веднъж - благодаря за приземяването! За всички , които са любопитни да видят от кого "отбира от дума един телец" - http://3patchcrafts.blogspot.bg/)

Та, процесът по изграждане на шалтето се свежда до: събиране на три реда с по три квадрата, които веднъж съшити, биват разрязани през средата си:

за да се получи основен "градивен блок" към всеки от редовете ни.

събираме блоковете в редове (в моя случай - шест блока в ред)

гладим... непрекъснато гладим и разглаждаме: от квадратите, през блоковете, та после през бродерията, редовете и цялото лице на шалтето. Бродерията? Ммм... обмислях идеята за гергеф (но по-скоро от естество-изпитателска гледна точка, да пробвам предизвикателството), но поради липса на такъв, за захванах да я направя както знам и мога от предишни опити. С два вида крачета на машината...

и най-вече много търпение. За пет отделни, свободно ушити бродерии, с размери на блока
30 см х 30 см

След като е готово лицето на куилта, следва т.нар. "сандвич": прикрепянето на трите слоя един към друг с карфици (при все че аз използвам безопасни игли, а доста хора - просто лепило или вата с лепило. Варианти има, но не в тях е въпросът...)

Обичам тъкмо този момент от цялата борба с подобни размери куилт, защото след n-на брой почти обездвижени дни по кроене, гладене и събиране на лицето, следват няколко часа "разтягане", лазене и всякакви други причудливи стойки по събирането на сандвича.

Голямата битка идва тъкмо на финала (поне за мен винаги е така). Важно е не само как ще наумиш да капитонираш всеки куилт, а и как би се получил като пухкавина, дизайн... Да не говорим за съобразяването с рамото на машината и размера на шалтето - никога не минава без бутане, дърпане, провиране, навиване, разплитане... търпеливо, но пък силово. В края на всяко капитонирано шалте китките и лактите ми сякаш не са мои. Но пък съм щастива, че съм се преборила и този път!

Обкантването отнема също не малко време, но идеята, че си изправен на финалната права мотивира и дава нови сили...

Имах няколко дни на разположение за снимки, но слънце така и не се появи... Тъй че, драги ми, това беше голямото шалте, което подхванах да рисувам на плажа, а завърших месец и половина по-късно. Без слънце, но пък с усмивка, безкраен позитивизъм и настроение. Цветовете в крайна сметка са тъкмо толкова слънчеви, колкото ги рисувах в съзнанието си на плажа, а не както ги виждате на снимката...

Та, в този ред на мисли - не забравяйте най-важните съставки в подобен проект: усмивката и любовта, които искате човекът отсреща да усети!

събота, 29 август 2015 г.

Скиците в действие

От тази година се сдобих с "официален тефтер" (не скицник, тефтер! Изгубена съм без редове и квадратчета просто) за рисуване (и смятане на проектите ми). Не, че досега нямах. Имах многобройни скицнико-подобни: със спирали и без... просто листове, събрани в папка. Чертая или рисувам и прибирам в папки. Прилежно. Ако ме питате дали ги използвам повторно, отговорът е: в повечето случаи - не! Това обаче се отнася за скиците на шалтета, тишлайфери и други пачуърк-производни. Както подвързиите за книги, разбира се. Там повторната употреба на схема ме кара да греша многократно и тотално убива интереса ми. Но е хубаво да си имам схемите: за нови вдъхновения. Случва се да ги разлиствам. С умиление. Ахам...

Реших обаче не отдавна да понарисувам и някоя идея за играчка... след прасето, котката, кучето, пингвините и зайците, последваха нов вариант на жаба, подобрена версия на котка (с по-дълга опашка и по-миловидно изражение) и най-вече един звездоброец (с когото началото на "куклената серия" категорично бе сложено. Що се отнася до продължението - всичко е въпрос на време. Следват момичешки кукли и нови звездобройци. По план)

И така, рецептата за куклите гласи: малко свободно време, добра компания, подходящи моливи и подготвяне на скиците.

Одобрените варианти биват подложени на критична (домашна) оценка. И след получаване на одобрение, следва най-трудната, но пък и най-забавна част от упражнението: подбор на платове.

И другите стандартни процедури: кроене, шиене и... довършителни разни процедури.

И чак, когато са напълно готови, се заемам с "фотосесията" им, за да могат да намерят правилния си човек (гушкав и миловиден: безкрайно подходящ за добродушните и широкосърдечните им муцунки и силиконови същности) и най-подходящия дом за тях :)

Котакът намери стопани първи... (оказа се, че има силно развит морски дух) после короновата жаба замина (на далечно задгранично пътешествие), а звездоброецът се сподоби с топъл шал (и потегли първоначално за София... а после - където го отведе новото му семейство)

Магаречът все още ме радва... та затова понапълних корема му (по възможно най-подходящия начин).
И така... надявам се скоро да имам една идея временце за нови попълнения в редиците с муцунки и силиконови-пухени душици.

неделя, 23 август 2015 г.

Детайлите в апликациите

Апликациите са нещото, което ми доставя истинско удоволствие докато шия. От рисуването им (често директно върху лицевата част на плата - не защото съм толкова добра, а защото нямам търпение да обърна огледален образ в главата си и да го нарисувам на гърба. А и честно казано, не съм убедена, че би ми се получило), през изрязването им, до ушиването. Понякога не харесвам крайния резултат. Друг път ми се вижда незавършен. И тогава решавам, че неизбежно имам нужда от контур. И съм доволна, когато съм права в това си решение. Дали на вас ви харесва - представа нямам, но аз съм доволна от крайния резултат.

В началото на юли реших, че е време за някоя по-различна апликация - от онези, наподобяващи портретните. Изгледала съм доста такива... Само че рядко харесвам някой от портретите. Може би цветовете ми идват в повече. А детайлите - прекалено малко... За да се получи добра апликация, обаче, според мен има нужда от определени детайли. Така де, ако ще има претенцията за детайлност - да си има всичко необходимо. Пък, ако ли не - да е анимирано-стилизирана (крайно субективно мнение, разбира се).

И се захванах с едни кестени. Уж за проба. Да видя дали ще успея да ги апликирам (с ясната мисъл, че трябва да се получат). Имам си едни такива "специални отношения" с кестените. Mоже да съм открила сиропираните и заляти с шоколад кестени малко по-късно, отколкото ми се иска, но пък не ядливите ги събирам всяка есен. От дете. Училищен навик.

Крайният резултат се получи задоволителен... Макар че още тогава имаше нещо, което упорито ме тормозеше. Разбрах, че дръжките-точилки (на моята апликация) са крайно неуместни, едва след като подарих кестените на друг един техен фен. Уви, късно. "За следващия път ще знам" (а то - следващият път излиза нещо друго не на мястото си)

Това са Минка, Оливър и Марта... ако не греша. Като продължение на сбърканите кестени, Минка-кльощавата египтянка се сподоби с шия като на булдог.

За сметка на това персиецът направо оживя... Беше трудно. Истинска битка при рязането, събирането и разместването на миниатюрните парченца (все пак апликацията беше ограничена до размери от16 х 13 см, а детайлите - по около сантиметър-два).
И остана най-важното: притежателите им да са доволни. Кестените бяха приети с усмивка и са окачени... За Минка и компания получих сърдечна и широка приятелска прегръдка. А персиецът... той замина за София и ми спечели ново чудесно познанство!
Благодаря!

понеделник, 13 април 2015 г.

Да изчезнеш... за седмица (почти)

Седмица преди Великден (православният, иначе - тъкмо в седмицата на католическия) стартирахме поредното семейно Балканско пътешествие. Този път с крайни точки Белград - Загреб - Любляна. И екип странстващи - една вълнена овца + подвързия за книга (и "Пътуване по посока на сянката"... тъкмо като за подобен тип пътешествие)
Умувах какво и как да ви разкажа за местата... и се спрях просто на фотографиите, които направих... Едва ли ще мога да обясня защо Белград, макар сив и дъждовен, ми се стори носталгично познат, близък и съвсем като София (но в годините, в които се пушеше открито на закрити места :))
Нито ще мога да ви разкажа за смесицата от ред и балкански привкус в Загреб... Че най-вкусните чевапи там все пак ни ги приготви сараевка, която като разбра откъде сме, блесна с познания, че в Пловдив имаме прекрасен университет за дентална медицина (тук нито мога да потвърдя, нито да оборя тезата)... Но ако попаднете в Загреб, посетете Музея за съвременно изкуство. Зареждащо, вдъхновяващо и прекрасно място... (Белградският, уви, беше затворен за ремонт. За сметка на това има достатъчно галерии, отворени до тъмно)
За Любляна бих ви споделила най-малко. Не защото няма какво, а защото си пожелах да се върна. За по-дълго. Малка и уютна столица, с великолепни книжарници (и безкрайно любезни книжари), зелени, просторни и прелестни паркове... и река, която те тегли непрекъснато.