За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

неделя, 26 февруари 2012 г.

Рецепти за мъфини...

Имам два варианта - ядлив и НЕядлив. Започвам с втория: преди десетина дни Мария (на която благодаря за доверието, търпението и провокацията) ми писа, че нейна приятелка има нужда от книгоподвързия и ключодържател... с мъфин (И). Нямах много време за подготовка и приготвяне (но пък в крайна сметка, мъфините са едни не особено трудни кексчета), та се захванах веднага и успяхме (да ги направим и да зарадваме приятелката на Мария).
Придържах се към розово-жълтата гама (след като бях експериментирала със зелено... но ментов мъфин е странно някак?!) и към панамено-кафеникаво-бежавите кошнички...

И в крайна сметка получих ето този резултат:


за лице на книгоподвързията (с размери 22 см х 16 см; т.е., за книги около 300-400 стр. обемна хартия)


 и гърба на книгоподвързията... разбира се, закопчава се и има книгоразделител - мъфин :)


и персонализиран надпис си има - с името на собственичката...


и в комплект с ключодържателя (около десетина см висок и почти толкова широк, с пълнеж силиконов пух... и "черешка" за разкош)

Що се отнася до истинските мъфини, така и не съм стигнала до тях, но ако имате малко време, пудра захар, масалце, яйчица и брашанце... направете и вместо мен :))) Да не забравите парченца шоколад... разтапят се прекрасно и придават още по-приятен аромат и невероятен вкус на домашните мъфино-кексчета!!

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Авто-неопренов-джобарник...

Отскоро работя и не-естествени материи. От най-неестествените. Намерих неопрен. 3 мм, черен, релефен. Трябваше ми за джобарник. И по-точно, преди да го открия умувах от каква точно материя да оборудвам новата служебна кола на половинката ми (в която, за мое безкрайно учудване няма ни един джоб?!) 
Така, намерих неопрена, взех мерките на седалката, свалих анамнезата (предпочитанията за джобчета) от половинката, изслушах внимателно съображенията кое къде точно би следвало да стои, запретнах ръкави... и анимирах идеята си (ни) доколкото е възможно на неопрен. 


 и ето ви резултатът: 4 джоба и място за не намиращите до сега такова джаджи в колата 


и от другата страна...


джоб за ключове

 

за музика...


"кошче" - за всякакви НЕнужнотии


и разбира се, за вода... и течности :)

Беше трудно, невероятно разтегливо и трудно податливо на работа, но съм доволна от крайния резултат. А собственикът му - още повече. Вече имаме къде да държим всички необходими ни нещица за "из път"... или почти всички. Че съм намислила още една идея... но за нея - по-нататък във времето :))

Дакел-валентинка

Още е февруари и при все че мина почти седмица от деня, в който повечето хора си подаряват сърца (под различна форма... кой истинско, кой шоколадово), стори ми се не достатъчно късно, та да не мога да ви покажа една от "валентинките", които приятел подари на половинката си. Дакело-чанта:



та, дакело-чантата е панамена (в голямата си част),  приютила е един велурен дакел (с официален прякор hot dog), има си необходимите джобчета, регулируема дръжка и е с размери: 33 см х 29 см х 6 см (дължина х височина х ширина)
 

 а иначе - измислих дакело-валентинка за нея, защото познавам собственичката и знам, че тя не просто обича кучетата. Тя има 3 лабрадора и една средно-азиатска овчарка... а вече и дакел.


има си, разбира се, и външно джобче... за разни важни и необходими за бърз достъп джаджи...



и поглед на джобчетата отвътре... достатъчно на брой за телефон, портмоне, химикал, кърпички и... ключове, например?


И тъй като всяко уважаващо себе си дълго куче би се засегнало, ако дължината му се простира единствено и само на капака на чантата, реших да удължа "кренвирша" чаак до гърба на чантата...


има и стъпки...


и в цялата си прелест...

сряда, 15 февруари 2012 г.

Поводи разни... и в цвят

Вера е координатор за Пловдив на фондация "Искам бебе". Вера има голямо сърце, широка усмивка и неизчерпаема енергия - от позитивен тип... Познавам Вера от дните й, когато аранжираше, отглеждаше и можеше да сътвори всякакви чудеса с цветя (вероятно все още го може, просто скоро не ми се е налагал съвет... цветен :)))
Сега Вера помага и се грижи за една още по-нежна и нуждаеща се от подкрепа, прекрасна кауза. И като отговорен и ангажиран координатор на фондацията, Вера има нужда от свежа и тематична подвързия на тефтера-органайзер. Или поне това се породи в главата ми... като идея. Съвсем наскоро. За рождения й ден...



И тъй като цветовете на "Искам бебе" са предимно в лилавата гама, нямаше начин да не се придържам и аз към нея. И така - лицето на подвързията, с част от логото на фондацията и персонализиран надпис...



На гърба реших да избродирам "останалата част" от логото...



 И накрая капитонирах подвързията покрай логото... с идеята то да изпъкне допълнително...


 Разбира се, има и копче, допълнително удобство...



А това е поръчка от приятелка за нейната половинка... за Св. Валентин...


Той преподава... и се занимава усилено, подробно и задълбочено с българска литература... от Възрожденска до съвременна (в зависимост от аудиторията му)... Което се оказа достатъчен повод да избродирам инициалите му освен както на кирилица... така и с глаголически символи...


 Разбира се, има си и книгоразделител... и е с напълно стандартни размери: 22 см височина х 16 см ширина


И капитонирах... за да сложим препинателния знак в подвързията!

вторник, 14 февруари 2012 г.

Дания... символи, кораби... и една котка на покрив

 Преди време симпатиите ми към Скандинавието (и страстта към зеленото...) родиха идеята за чанта и книгоподвързия (с чипровски мотиви), специално за приятелка, която заминаваше за Дания. Така мостът между Балканите и Скандинавието се превърна във факт (поне в моя блог).
Продължение на "датската" тема замислих наскоро, когато получих задачка да изръкоделствам книгоподвързия... с датски мотив. И то за човек, родом от Андерсеново... Разбира се, вариантът с русалката блесна първосигнално. И тъкмо толкова първосигнално биде отхвърлен. Милата, тя, преескпониран образ с такава не щастлива съдба... 
Честно казано доста бях озадачена... и раздвоена между няколко идеи. Заръчах на Ася (девойката-маркетинголог-временна датчанка) да упражни маркетинг уменията си и да проучим местната митология, символика и т.н. (има книги за тази цел, съгласна съм, но как иначе ще организираме анкета с културно-исторически нюанси на местна почва?!) 
В крайна сметка, обаче, корабоплаването ме обсеби и се захванах с подвързията.


за платна сложих датското знаме....





 няколко копчета- за щитове...


и котва за книгоразделител...


Белият котак на червен фон е плод на внезапно зародилата се необходимост от ярки, агресивни цветове (сега като се замисля може да е и продължение на обзелото ме червено-бяло вдъхновение от предната книгоподвързия... )


имах едно единствено изискване за котака: да не е черен... и една сериозна подсказка за бъдещата притежателка на книгоподвързията: самата тя има бял котарак...


 този се получи пухкав и естествено-кожен...


и тематичен котешки хастар...

събота, 11 февруари 2012 г.

Валентин, Валентина и други валентин-ки...

Подготовката за Валентинов ден... или Трифонов... или деня на влюбените... тази година започна отдалече, протече подредено и завърши успешно. С други думи: в ръкоделницата се появиха няколко книгоподвързии (кои кардио, кои по-сърдечно-влюбени) и играчки-мечоци (мечоци-романтици с други думи)

И така:


 Валентин, Валентина и indian (вероятно)


 памучно-поларени, всеки със собствена мисия и тоалет...


с големи сърца и ангелска душа...


Част от тях заминаха за ателието на лилавата котка (Chatte Violette Atelier, във Велико Търново), а други ги приютиха (временно, надявам се) в магазин "123", в Пловдив...


 кардио-подвързията в син цвят замина за подарък на една мила дама в София...

...

 лилаво-тематичните ги насочихме към болярската галерия...


 love is in the air...


 и една необикновено-мустаката подвързия търси своя собственик...


книгоразделителят...


и за да е докрай персонализирана... си има надпис: HIS book

вторник, 7 февруари 2012 г.

За лампите и четенето... при - 24

При минусовите температури  е досадно и излишно и аз да ви казвам колко "необикновена" е тази зима или как "такава зима не помня"... Всъщност студът беше голям... и неприятен. Снегът, обаче, е приятен. Онзи, който видите ли... аз добре си спомням от детските години... с мокрите грейки... и усуканата подплата на апреските (това невероятно човеко-неугодно изобретение)... и всякакви други зимни работи. И понеже и тогава, както и сега разходките бяха ограничени... тогава разполагах с всичкото време за щуротии, сега го използвам да чета и... творя (по моему). 
Та, в един от онези дни (температурата тук няма значение) ми хрумна да участвам в поредното ателие на Ники Табаков и неговите лампи, този път по-различно.
С подвързия:



лампо-подвързия

 за "стандартни" по размер книги или... тефтер (за записки)


 с избродиран адрес на сайта на Ники (за автореклама... при нужда) и тематичен книгоразделител...

 Оказа се, обаче че не съм била единствената изненадваща... тъкмо напротив - оказах се невероятно приятно изненадана от Веси  (фея номер едно)

И така: това е моята персонализирана и специално плетена, цветна, ръчно плетена книгоподвързия. С "Дом на края на света"...

Веси, благодаря!! 

П.П. Сигурна съм, че няма нужда да ви уверявам как с пълна сила гласи и за мен поговорката "децата на обущаря ходят боси"... да, ама не! И моите книги са вече облечени :))