To Russia... with love!

Получих поръчка за няколко подвързии, които съвсем скоро заминават за Русия... Едната част са за "лично удоволствие", а друга "за подарък". Да кажем, че първо представям тези, които са гласени за подаръци. Един комплект от моливник и книгоподвързия за една... дама :)

една схема, която със сигурност сте виждали... преди време, когато я направих на моливник... и малко по-отдавна, когато сте играли дама?!

 с джобче за молив...

мотивите са идентични, за да оформим завършен комплект... материите-естествени...

А това се превърна в един от любимите ми проекти... най-вече поради сантименталност, може би... От кога не сте писали хартиено писмо? А картички получавате ли? В детството ми, за празниците това си беше чиста проба традиция. Подборът на картичките, разчертаването на редове (картичките незнайно защо си нямаха такива), писането на пожелания... и после-четенето на такива :))) 

Та, изпаднах в истинско умиление, когато на Краси (който ще има удоволствието да види реакцията на получателя) му хрумна идеята да направим подарък на детенце, което в днешно време (при наличие на google earth например) събира... пощенски картички от различни краища на света! 

Нещо по-подходящо от пощенски плик хрумва ли ви?

И така се заех да чертая, кроя и реализирам идеята за картичко-събирател...

Разрових семейните архиви... и уголемих размерите... така че да се поберат спокойно до 30 - 40 пощенски картички, с размери около 22- 23 см х 15 см

Както си е редно - надписах плика... е, само с името и града на детето, но нали все пак няма да му го пращаме наистина :))

хрумна ми, че мога да използвам бранда malukindian за "подател"...

Приших и марка... и проектът картичко-държател беше сполучливо завършен. Сега очакваме реакции...

А онези "за лична употреба" ги представям в следния ред:

 Една специална книга, със специално отношение на притежателя й към нея... ме провокира отново... на кардио-ниво. 

Напълно естествени материи (памук, лен и дънков плат), пресована вата, дървено копче... и джоб за маркер...

Кучето-търсач... определихме (с новия му собственик) за достоен пазач на друг формат книги...

Напълно естествени материи, предварително третирани... разбира се, книгоразделител и дървено копче... за удобство :)

и в целия й блясък

Краси беше впечатлен от ангело-дяволската линия... при книгоподвързиите... та, разбираемо защо се намърда на третия, предпочитан от него, формат.

Маркери и книгоподвързии...

Наскоро получих една мила поръчка... за няколко различни по големина и вид книгоподвързии. Оказа се, че освен книгоразделител, някои подвързии имат нужда от допълнителен джоб... за молив, маркер... или друго писало (за всички онези, които отбелязват важни моменти, докато четат).
Така се появиха следващите няколко книгоподвързии...

на тази й намерихме дом, но все пак я представям...

ангело-дяволите... този път в дънково, бяло и червено... 100 % памук и памукопроизводни (с изключение на задължителната пресована вата).

с джобче за маркер... на гръбчето на книгата (за максимално удобство)

книгоразделителят... made for an angel... както твърди надписът на гърба му

и цялостен вид... с размери: 22 см х 15 см (или за книги около 300-400 страници, високи не повече от 21 см и широки не повече от 14 см)

и тази, с крушката... дънково-памучна... с вата и джобче за маркер... без собственик :)

размери... 18 см х 15 см (височина х ширина)... или с други думи: ако имате книга около 300-400 страници, която е висока около 17 см и широка около 14 см, това е идеалната подвързия... за нея :))))

Може да я "посетите" в книжарницата на издателство "Алтера", в София, в "Дома на киното"!

Violina

Една година след първия си пост публикувам "проект Виолина". Книгоподвързия, по поръчка на Ния. А тя самата (само да напомня) е една прекрасна, слънчева и зареждащо-позитивна девойка, с която се срещам за втори път... Първият беше преди няколко месеца, когато по специална заръка на девойката шихме подвързия за... приятел... със специално отношение към слънцето и слънчевите емоции.

Този път, правихме подвързия за майката на Ния... за рождения й ден :) Направихме я една идея по-висока и по-широка от останалите, за да побира и книги с твърди корици... Или, с други думи (на полу-технически език казано) подвързията са получи с размери около 24 см х 17 см (височина х ширина). Сложихме й дръжки, за да се затваря нежно и прилежно. За основен плат използвахме полиестер... за хастар-памук. Разбира се, има и пришит книгоразделител. И по поръчка на Ния, се казва "Виолина"... затова си има и специално етикетче, с бродерия на името:

Виолина... на една софийска пейка... на път към Ния

отблизо...

en face...

и брандът с името й...

 

с връзките... разделителят и... цялата си прелест

друг хипнотизиращ детайл...

и не е за вярване, но е факт... от светлината мени цвета си... като хамелеон е!

Весело прекарване, Ния! И ч.р.д.... на рожденичката :)))

Животинско царство...

Играчките... са новата ми страст... правят ми се всякакви видове, модели, големини... с багрени платове (никога досега не съм багрела?!), с "нормални" - такива от магазина... всякакви. Важното е играчки да има! Та, за въпросния Handmade day реших да обогатя животинското царство: с други думи към екипа на рак, пингвин и гущер се намърдаха таралеж, облако-медуза, кучета и котки... 

Та, ето в този състав се явихме пред публика... миналата събота :) 

Цялата банда (или две котки, три кучета, четири бухала, два пингвина и таралеж) прибрах в кошницата на баба...

кучетата-пазачи... зеленото и кафявото си намериха нови стопани, а карираният все още е в процес на търсене :))

котаците също заминаха... доколкото разбрах и двамата отидоха при две прелестни госпожици... (всеки при различна, уви)

от тази дружина... остана само единият пингвин. Но пък днес му намерих достатъчно уютно и просторно местенце в София (при Кети и Теа - в безистена на "Пиротска" 16)

семейство сово-бухалски... велурено-памучни, ленено-панамени и памучно-полиестерни....

и една последна обща "фамилна" снимка, която иде да покаже... разнообразието в сплотения животински свят вкъщи :))

В по-голямата си част животинчетата са направени от памучни, велурени и памуко-производни материи... с изключение на онези, които са съчетание от лен, панама и памук (таралежът и единият от бухалите). Могат да се перат (като, разбира се, на нисък градус и ако може... в калъфка.... на възглавница, например). С пълнеж от силиконова вата... меки и безопасни. 

Ако някой от тях ви е допаднал... пишете ми. Или се обадете! Винаги можем да се помъчим за повторим... поне идеята :))

моят... нашият първи Handmade day

Нашият (моят, на ръкоделията и хората, които ме подкрепят безусловно и безрезервно) първи Handmade day и изобщо първо участие "пред света"... беше вчера. Целият ден. В Пловдив. В един отначало мрачен (поради времето), но впоследствие слънчев и светъл двор(поради многото усмивки и положителните емоции на посетителите и организаторите... е, и на мааалко свенливо показващото се слънце). Пристигнахме сутринта - с бабините куфар и кошница, рекламното лице и силно подкрепяща компания (не, защото някой беше недобронамерен или искаше да ни бие. Напротив... ами, понеже ръкоделията за пръв път излизаха накуп отвкъщи... и незнаеха кои ще са новите им стопани. Та, така де - за тяхна подкрепа)
И понеже последните 10-тина дни бяха посветени до голяма степен на подготовката за ръкоделския ден - компанията играчки се разшири (по вид и многочисленост), книгоподвързиите също бяха подновени и повлияни от творческото вдъхновение... та, дори и няколко еко-торби успях да покажа :))) Май тук е мястото да се похваля, че нейсе, и аз се сподобих с такава...

И все пак, този пост е за онези от вас, които не са разгледали вече "разказа в картинки" във ФБ профила ми. Към всички, които обаче вече са видели част от нещата - обещавам да покажа подробни снимки на играчките, торбите и книгоподвързиите, с които бях, както и на онези, които си намериха нови домове.

Като за начало се появиха Мони, Ели и компания... още в самото начало на деня, преди същинското слънце да изгрее. Та, нейсе, малкото човече вля рано-рано положителна енергия... и си тръгна с куче-пазач.

Аранжираме и преаранжираме сергийката... подвързиите в куфара, после на масата... и така, докато не им намерим правилното място :))

На същата "сложна процедура" бяха подложени и играчките...

 и моливниците... разгъвани и нагъвани прилежно...

едно лилаво коте и последния "малък принц"....

импровизираните визитки... подредихме прилежно

а черният котак пазеше пингвините и бухльовците в кошницата...

докато шареният котак, доколкото разбрах пазач на оранжевия двор, бореше умело риба от консерва...

а Мони разкарваше куче-пазача (на качулката) си...

докато Гошо (изключително приятната компания, страж и кучешки арт-критик на сергията ни), неговият стопанин Ангел ме радват с компанията си...

както и други посетители на Handmade day :)

с рекламното лице на ръкоделията (Гери) говорихме, говорихме... с толкова много и мили хора!

фенове на подвързиите...

И не само, че говорихме... запознавахме се, усмихвахме се на много нови и стари дружки... И май вече е крайно време да се похваля, че се запознах "офлайн"  и на живо с една прекрасна дама, която "познавам" от групата за пачуърк във ФБ. Специални благодарности на Мина, която обеща, че ще дойде и беше страхотна изненада и усещане да видиш "онлайн дружка" на живо. Благодаря ви, момичета, за страхотната група, съветите и позитивизма ви!  

Как приключи събитието? Със значително олекнали и оредели редици на ръкоделията, с много нови идеи и вдъхновения, поръчки... няколко брошки и размяна на подаръци!! 

С две думи: ама, мноооого мило и хубаво!

Есенен кукленски пачуърк...

Докато "върви" подготовката ми за handmade day, реших да споделя една от последните си радости... и емоции. 

Ахам, иде реч за кукленския пачуърк. С две думи: преди около месец (мисля) реших да взема да се престраша и да се включа в есенната игра, която обявиха девойките от "Пачуърк БГ". А именно: да ушием кукленско пачуърк одеалце, на есенна тема. С размери: 50 см х 50 см. Свобода: пълна. Краен срок: все още не е изтекъл, 31 октомври. За кого е предназначено ли? Ами, за "незнайно" другарче. Или - всеки знае за кого майстори, но никак не е наясно от кого ще получи измайсторено нещенце. Изненада!

И понеже, не болеше (заявката за участие, нито самото ми участие), та дори напротив - беше ми толкова слънчево и приятно докато шиех одеалцето за моето другарче, реших и тук да споделя усмивката си. А и все пак, другарчето вече го получи, та няма опасност да разваля изненадата:

И... това е одеалцето, в целия му блясък...

има си два бухала...

и цели две тикви...

както и дърво... 

искаше ми се да събера най-слънчевите, ярки и пълни с настроение платове, с които разполагах... и мисля, че се получи.

освен размера, забравих да спомена, че одеалцето е напълно и 100 % памук. Гърбът му е "американ" и разбира се, юталин.

Одеалцето замина и пропътува разстоянието Пловдив-Русе успешно, намери Валя (моето другарче в играта) и й донесе усмивки и настроение (надявам се дълбоко). 

А що се отнася до моето одеалце (за което тръпна в очакване да получа), все още го чакам... търпеливо и с усмивка... и обещавам като го получа, да го покажа :)))

Няма по-красиви цветове от есенните... за мен, поне. Радвайте им се!